Как да се сприятелим с менопаузата и усещането, че сме предадени от тялото си

Автор на статията е Димитринка Андреева, гещалт психотерапевт и психолог, член на общността на hOUR SPACE. Материалът е създаден в партньорство с az-jenata.bg и тяхната рубрика "Да си поговорим". Оригиналната статия можете да откриете тук.

Митове за менопаузата

Менопаузата не е удобен разговор. Лоша репутация, много митове около нея, противоречащата си и объркваща информация, които допринасят за трудността да разберем какво наистина е тя, какво да очакваме и как да се подготвим за нея.

В днешната масова култура битува идеята, че е нещо новопоявило се през 20 век поради удължената продължителност на живота, което е далеч от истината. Шаманските култури, аюрведа и традиционната китайска медицина я познават от векове и пазят хилядолетно знание за нейните етапи, преживявания и начини да я живеем в добро здраве. Традиционната китайска медицина дори я нарича втора пролет.

Исторически корени на стигмата за менопаузата

Лошата слава на менопаузата се появява или поне става по-видима през Викторианската епоха, когато жените в (пери)менопауза са наричани „луди“ и е трябвало да „се поправят и лекуват“, често се е прибягвало до хистеректомия или настаняването им в психиатрични заведения. Страхът да ти сложат етикет „луда“ или да отстранят част от тялото ти е травматично наследство, което всички ние носим от поколение на поколение.

Добавяйки към междупоколенческата травма това, че жените през вековете са били виждани, ценени и валидирани само за своята плодовитост, не прави за никоя от нас лесно преминаването през този период от живота ни.

Макар напоследък да се чуват повече и различни разговори за менопаузата, циркулиращите изображения на жени в менопауза показват леко по-възрастни супермодели, носещи екстравагантни дрехи в ярки цветове. Как да се припознаем в тях, когато всяка една от нас всъщност има своя път, по който влиза и преминава през този период.

Менопаузата е повече от физически промени

Тя е пътуване, което носи емоционални и психологични предизвикателства и преходи. Обръщане на внимание само на физиологичните промени без тяхното психологично въздействие засилва разделението между психика и тяло и нашето съществуване като цяло. Не само нашето физическо тяло се променя, но и нашият начин на съществуване в света.

Като жени през вековете нашите гласове са били заглушавани, научени сме да действаме на дребно и незабележимо, научени сме да стоим скрити и невидими, да се чувстваме парализирани от страхове, да стоим в съмнението кои сме ние, какво правим и как действаме, парализирани сме от страха, че ще бъдем съдени и оценявани. Ставаме подвластни на идеята за недостатъчност и оскъдица. Обществените модели не ни дават право да бъдем себе си и ние чакаме разрешение отвън да навлезем в този етап от живота си.

Стратегии за справяне с менопаузата

Има 3 основни стратегии, които използваме за справяне с промените на пери/менопаузата, ние преминаваме естествено през всичките по време на този преход. С всяко ново физическо предизвикателство може да преминем отново и отново през тях или да останем заседнали в първите две.

1. Отричаме и се съпротивляваме на промяната: антиейдж културата.

Заглушаваме гласа на промените и се отделяме от тялото. Тялото ни става обект на поправка, необходимо е да бъде „излекувано“ от промените, които идват с перименопаузата. Послания като „40-те са новите 20“, „50-те са новите 30“ ни стимулират да даваме хиляди левове/евро за да се поддържаме „млади“. Анти-ейдж индустриите разцъфтяват и трупат огромни печалби, основани на тази стратегия.

2. Ролята на жертва: менопаузата като упадък.

Настоящата масова култура ни залива с послания за менопаузата като непредотвратим упадък на всички нива. Така че ние не можем да направим нищо, освен да страдаме мълчаливо или не толкова мълчаливо. Ние сме жертви на промените в тялото и на остаряването. Нищо не зависи от нас, нямаме какъвто и да било избор. Страдаме, скрити в ъгъла, когато можем да изберем да използваме това ценно време за трансформация.

3. Приемане и любопитство: Нова глава в живота ни.

Приемаме и даваме разрешение на този нов етап в живота ни да се развие. Ставайки по-любопитни от всякога. Слушайки какво тялото ни казва и почитайки го. Важно е да припознаем както даровете, така и предизвикателствата на промяната, които се проявяват в нас.

Предизвикателствата, пред които сме изправени, навлизайки в (пери)менопауза

Усещането, че сме предадени от тялото си

В годините преди настъпването на перименопауза/менопауза сме свикнали, че тялото ни функционира по определен начин, откликва лесно на нашите желания и е по-скоро фон на нашето съществуване. Телесните промени, идващи през (пери)менопаузата привличат вниманието ни и особено, когато те ни носят дискомфорт, можем да се почувстваме предадени от тялото си.

Менопаузата е част от нашия естествен човешки дизайн, тялото инициира промени, както се случва през пубертета. През менопаузата тялото ни говори по-силно от обикновено, това е време за осъзнаване на ценността му и свързване наново с него. Чрез тялото ние се изразяваме и съществуваме, действаме и се свързваме със света. То оформя нашите възприятия, усещания, действия и инициира трансформация на нашето съществуване и кои сме ние в света.

Срам, остаряване и посланието за недостатъчност

Тялото и възрастта са сред основните източници на срам в нашата култура, която прославя и цени външността, сексуалността, младостта, индивидуализма, самодостатъчността, конкуренцията, ефективността и постиженията. Културните ценностни категории определят какво е социално приемливо и какво не. Навлизането в етапа на менопаузата (пери-менопауза, менопауза, пост-менопауза) може да донесе чувството за „различност“, което може да е много отчуждаващо и дълбоко засрамващо. Много често жените в менопауза са виждани като неадекватни, слаби, недостатъчно добри. Упадък във външността, телесните функции и жизнеността стават нарастващ източник на срам.

При загуба на фертилност/плодовитост и загуба на младежка външност в общество, което почита младостта, можем да се почувстваме обект на присмех, съдени, обезценени, неадекватни. Имайки телесни преживявания и усещания, които са етикетирани като „лудост/ненормални“ от обществото, ние се чувстваме засрамени и недостатъчни.

Срамът ни кара да се свиваме и крием. Много от нас могат да разпознаят думите „все още има какво да предложим“, които започваме да си казваме и които само усилват усещането ни за недостатъчност. Всъщност ние имаме много какво да предложим! Промяната започва от нас: да казваме какво се случва вътре в нас, да не се свиваме и да се правим на невидими, в свят който и без това иска да останем незабележими.

Скръб и загуба през прехода към менопауза

Менопаузата поставя началото на навлизането ни в годините на мъдростта. Това начало е мълчаливо, не се отбелязва празнично както нашето раждане, дипломиране, сключване на брак, раждане на дете, издигането ни в работата. И като всяко начало носи тъга и загуба на предходното. Това не е загуба, която се припознава и почита от обществото, в което живеем. Така и ние не я разпознаваме и зачитаме. Това е мълчалива тъга, която маскираме в суетата и забързаността на света.

Приключването на фертилността/плодовитостта за някои жени носи облекчение, но за други слага край на мечтата им да родят свое дете. Нашата плодовитост през вековете е определяла статуса ни в обществото и ние сме не само повлияни от това, но и се идентифицираме с нея. В менопаузата губим този статус и идентификация. Новата ни същност не е ясно видима все още и често дори не е желана.

Екзистенциално пропукване: В лице с остаряването и смъртта

До този момент нашия живот общо взето върви по линията на очаквани и предвидими промени (детство, млада жена, майка, ученичка, дипломантка, кариера, създаване на семейство). Със загубата на фертилността/плодовитостта ни и свързаната с нея идентичност, осъзнаваме, че линията на живота ни води към края на живота ни и ни изправя лице в лице с остаряването, нашата смъртност и смъртта ни в края на пътя.

Ако сме отворени към този нов етап, ще припознаем, че навлизането в нов цикъл и нов етап е естеството на живота, ще открием че пристигаме в пространство на необятността на живота, ще усетим как ни води към най-съкровените истини за нас самите, за нашите взаимоотношения със света, другите и себе си.

Това не означава, че трябва да изоставим и да се откажем от това, което сме били досега, но е покана да се отворим към новостта. Време е да предефинираме какво е женствеността без фертилност. Време за обединяване и интегриране на всичките ни части, време да преначертаем нашата нова реалност на съществуване и нас самите. 

Менопаузата е избор, не само промяна

Менопаузата не е само промяна, която ни е наложена от потока на живота, но и повратна точка на избор. Можем да ѝ позволим да се случи и зачитайки, че промяната е част от живота, можем да я приветстваме и да затанцуваме с нея, без да се страхуваме и да я отричаме.

Можем да изберем какви да бъдем и информирайки добре себе си да имаме истинска свобода да избираме и силата да направим промени в живота си. В голяма степен това е задачата на тази нова глава в живота ни.

Да променим начина си на живот, начина по който мислим, начина по който се движим, така че да почитаме нашия съвършен женски дизайн. Това е моментът на отваряне на пространство между старото Аз и новото Аз, което все още не знаем какво е, не знаем дали е безопасно да бъдем това ново Аз, и страха да не загубим познатото ни Аз. То е като преместването в нов дом – започваме с преглед на нещата, които притежаваме и заделяме какво да опаковаме за новия дом и какво да оставим назад и изхвърлим. Можем да изберем новото си Аз и това, което искаме да бъдем през следващите десетилетия и е добре да избираме мъдро.

Етапи на приемане и прегръщане на менопаузата

• Преходен етап: Кой е новият начин да бъда себе си? Какво е неясно? Какви са моите ценности? Какво ме води в живота ми? Кой и какво ме подкрепя в този период на промяна? Какви практики ме подкрепят да премина през тази промяна и непознатото, което ще се появи при прехода от старите преживявания и идентичност към новите? Този преходен етап служи за нормализиране на предизвикателствата да бъдем помежду стария и новия ни свят, подкрепя ни да останем присъстващите към новостите и неизвестността в нас и ни помага да продължим напред, когато всичко ни изглежда твърде много за справяне и твърде неясно какво следва.

  
  

• Етап на интегриране: През този етап изследваме новата си Аз идентичност и какво е значението на това, през което преминаваме. Проучваме какви са новите ни дарове, способности и силни страни, които сме открили през преходния етап, и които ще ни подкрепят в новия етап на живота ни. Ние процъфтяваме и се развиваме чрез промяна. Нашите супер сили са: обновяваме начина си на мислене, обръщаме се отново към себе си и се ангажираме активно със себе си, почитаме нашите женски части и женственост. Живеем живота, който служи на нашето тяло, така че тялото ни да служи на начина ни на живот.

  
  

• Жизнената сила на нашата съзидателност се изразява по нов начин: по-автентични и почитащи собствените си истини и ценности. Превръщаме се в лидери на нашето собствено (вътрешно) пътуване, преосмисляне какво наистина има значение за нас, с любящо внимание следим как се променя нашето тяло, наблюдаваме и изучаваме с интерес вътрешния си и външен свят, преоценяваме къде стоим в нашия свят и какви биха били идващите години за нас. Значението на успеха за нас се променя. Успехът става прераждането и пресъздаването на нас самите, способността да кажем „Това съм аз!“.

  
  

• Мено-паузата = съкровена пауза. Тя е позволението да спрем, да намалим темпото, да слушаме, да чувстваме, да бъдем. Поканени сме да си отделим време да направим пауза, да си починем, да се отпуснем, да се възстановим, да се обърнем назад и преосмислим опита си. Тя е пространство да мечтаем отново, време да се (пре)сътворим наново. Осъзнавайки и почитайки съвършения и деликатен замисъл на тази телесна промяна, която носи трансформация/преобразяване на всички нива на нашето съществуване.

От нас се иска да се смекчим и укрепнем едновременно. Носи ни енергията на обновлението. Менопаузата е портал към женското майсторство – преминаването от знание към мъдрост. Менопаузата казва „ДА“ на живота.

Менопаузата е новото черно! Да я носим уверено, изящно/грациозно, осъзнато, смело и радостно!