Какво всъщност лекуваме, когато се пристрастяваме?
В статията пристрастяването се разглежда не като порок, а като опит за самолечение на дълбока вътрешна болка. Тя обяснява, че зависимостите често запълват дефицити от ранното детство и липса на емоционална регулация. Фокусът се измества от самия обект на зависимост към това какво „лекува“ той – обикновено празнота или изоставеност. Основният извод е, че истинското изцеление изисква не просто спиране на навика, а работа върху травмата и изграждане на здравословна връзка със себе си.
