Страхът от „какво ще стане“ ни откъсва от настоящето

Разговор за колективната тревожност – невидимият вирус на нашето време

Масовото усещане за нестабилност е една от темите, по които екипът на Az-jenata.bg разговаря с Теодора Ефремова, клиничен психолог, с професионална квалификация по психосоматика, член на общността на hOUR SPACE. Материалът е създаден в партньорство с az-jenata.bg и тяхната рубрика "Да си поговорим". Оригиналното интервю можете да откриете тук.

Какво представлява колективната тревожност и защо я усещаме толкова силно в последно време? Сякаш масово сме завладени от тревожност и напрежение, което влияе на отношенията помежду ни?

Можем да разгледаме колективната тревожност като резонанс.

Нека си представим човека като дърво в една голяма гора. Всеки от нас има ствол, клони и история, но под повърхността имаме невидима обща мрежа от корени и обмен на сигнали и когато едно дърво е нападнато, цялата гора усеща това.

Тъй като живеем във време, в което много от нас изпитват несигурност, продължаващо напрежение, разпад на ценности, роли и идентичности, общото вибрационно поле е в състояние на тревога.

Усещаме засилването ѝ по-осезаемо поради настоящия период, в който старото вече не работи, а новото не се е установило като полезно и сигурно.

По какъв начин постоянният поток от тревожни новини влияе на психиката ни?

В мозъците си разполагаме с лимбична система, тя е и основният механизъм за оцеляване и той работи на принципа „бий се или бягай“.

Когато гледаме тревожни новини, тази структура заработва, режим бий се или бягай се активира, започва да търси решение на проблем, който обаче не е наличен, съответно е неразрешим.

По този начин системата остава включена без да работи и поставя съзнанието в състояние на постоянна тревога.

Помагат ли т. нар. „информационни диети“ и дигитален детокс, за да поддържаме психическото си здраве? И с каква честота да ги прилагаме?

За щастие в последно време всеобщото внимание бе насочено към екранната зависимост при децата и пагубния начин, по който тя се отразява на познавателните им умения и способности.

Време е да признаем как вреди и на нас възрастните. Допаминовата зависимост, като последствие от екранната зависимост, ни води до състояния като тревожност, неудовлетвореност и сериозно нарушава паметта и способността ни да се съсредоточаваме.

Вярвам, че информационните диети, както и хранителните такива са подход, който работи, но частично. Режимът и съзнателният, контролиран прием на „дигиталния свят“ биха били по-ползотворно и дълготрайно решение на проблема.

Защо дори хора, които не са пряко засегнати от инциденти или тревожни явления, изпитват силен страх и напрежение?

Една възможна причина е тази, която споменахме по-рано – общата вибрация и общият тревожен фон се преживяват съвкупно от всички ни.

Друга вероятна причина са огледалните ни неврони и емпатията, чрез които без да сме директно потърпевши, усещаме и преживяваме събития, в които не сме преки участници.

Как страхът от „какво ще стане“ се отразява на ежедневните ни решения?

Страхът от това „какво ще стане“ често измества вниманието ни от настоящия момент към хипотетично бъдеще, което умът ни изпълва с несигурност и тревожност.

Когато погледът ни е постоянно фиксиран напред, без опора в настоящето, това води до вътрешен ступор – блокиране на решенията, колебание и отлагане на действията. Вместо да избираме, ние замръзваме, чакайки сигурност, която никога не идва сама.

Алтернативата е съзнателно присъствие тук и сега – стъпване в реалността, поемане на отговорност и действие, което постепенно разсейва страха и възвръща усещането за вътрешна опора.

Как да изградим лична устойчивост в несигурни времена? Има ли ежедневни техники за бързо успокояване при тревожност?

Личната устойчивост не се изгражда като защита срещу несигурните времена, а като вътрешна опора, независима от тях. Несигурността е външен фактор, но начинът, по който я посрещаме, е вътрешен избор и процес на поемане на отговорност за собственото ни състояние.

Вместо да търсим бързи техники за „успокояване“, по-устойчивият път е настройката към съзнателно присъствие – връщане в тялото, в дишането и в реалността на настоящия момент. Когато сме тук и сега и действаме от това място, тревожността губи силата си, а устойчивостта се кове отвътре навън.

Защо след празниците често изпитваме спад в настроението и как да го неутрализираме?

След празниците често настъпва спад в настроението, защото дълго време сме поддържали изкуствено приповдигнато състояние – много стимули, допамин, разпиляване и очакване да сме „в добро настроение, защото трябва“.

Когато махалото е избутано силно в едната посока, то закономерно се връща в другата, а това се усеща като празнота, умора и леко потиснато настроение.

Неутрализирането не идва след спада, а преди него – чрез осъзнаване на един от херметичните принципи – този на ритъма и приемане на естественото движение на възход и отдръпване.

Когато не се припознаваме нито с еуфорията, нито със спада, а останем присъстващи и заземени, махалото губи силата си над нас.

Как да се върнем плавно към работа, училище и рутина?

Плавното връщане към работа, училище и рутина започва още по време на празниците, когато запазим част от обичайния си ритъм. Рутината не е ограничение, а система за поддържане на спокойна и уравновесена нервна система – сън, хранене, движение и паузи.

Когато напълно я изоставим, преходът става рязък и стресиращ. Когато я съхраним частично, връщането е естествено преливане от празничното към ежедневното.

Какви грешки най-често правим, когато си поставяме цели след празниците?

Най-честата грешка след празниците е поставянето на нереалистични цели, които не са съобразени с наличните ни възможности и моментно състояние. Когато не ги изпълним, това води до чувство за вина, разочарование и постепенно бездействие.

Вместо движение напред, се завърта познатото колело – високи очаквания, провал, вина и отстъпване. Изходът е в осъзнато, малко и конкретно действие, което създава инерция и връща усещането ни за лична сила.

Какво бихте посъветвали хората, които усещат постоянна тревожност?

Първото, което бих посъветвала, е да се върнат в тялото си – чрез дишане и съзнателно присъствие тук и сега.

Следващата важна стъпка е да си зададат въпроса дали тревожността, която усещат, наистина е тяхна, или е присадена отвън – от средата, темпото и очакванията. Ако е тяхна, да открият истинското ѝ име, защото често пъти тя се представя с чуждо.

Когато тревогата бъде разпозната и назована правилно, тя спира да ни управлява и започва да води към осъзнат избор и действие.

Кой е най-важният първи малък ход към по-добро психично здраве?

Няма универсален отговор или подход, но моето лично усещане е, че насочването навътре и поемането на лична отговорност за вътрешния ни свят са добро начало.

Това включва промяна в гледната точка – да възприемаме случващото се не като наказание, а като урок и покана за осъзнаване. Когато допуснем, че преживяванията ни са избор, направен на едно по-високо ниво на съзнанието, спираме да се борим и започваме да се учим.

От тази позиция психичното здраве се превръща в процес на съграждане, а не в опит за „поправяне“.

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?

Пожелавам ви да се връщате по-често към себе си и корените си, вместо да търсите опора навън. Да поемате лична отговорност за вътрешния си свят и да действате от място на съзнателно присъствие, дори когато времената са несигурни.

Да виждате преживяванията си като уроци, а не като наказания, и да имате смелостта да се ковете отвътре навън. В тишината и избора, се ражда истинската устойчивост.