„Както решиш“ и други фрази, които убиват близостта във връзката

Дисфункционалната комуникация в отношенията – защо не трябва да се подценява във връзката?

Автор на статията е Симона Тихина, психолог и член от общността на hOUR SPACE. Материалът е създаден в партньорство с az-jenata.bg и тяхната рубрика "Да си поговорим". Оригиналната статия можете да откриете тук.

Замисляли ли сте се колко е важен езикът на тялото и какви послания изпращаме към партньора си всеки ден, когато общуваме с него? А колко често в една връзка възникват неразбирателства и недоразумения, които не се опитваме да решим?

Чували ли сте изрази като „ти си виновен за всичко“, „никога не полагаш достатъчно усилия във връзката“, „трябваше да се досетиш за това“, „очаквах повече от теб“?

Позната ли ви е ситуацията, в която вместо да се обсъди темата, единият от партньорите демонстрира липса на незаинтересованост – например „както решиш“, „сега не ми е до това“?

Или пък ситуацията, в която партньорът взема еднолично решение, пренебрегвайки мнението на другия!? Всичко това е резултат от дисфункционална комуникация между партньорите!

Но всъщност какво представлява дисфункционална комуникация?

По същество представлява неефективен стил на комуникация, който се свързва с нездрави модели на общуване като обвинения и осъждания към партньора, използване на манипулация, понякога прилагана напълно несъзнателно, саботирайки отношенията, причинявайки скрити конфликти и емоционални вреди.

Възможно е да се прояви в резултат на наши определени очаквания към партньора, които често конструираме с трябваше: „да се досетиш за това“, „да ми кажеш това“, „ да направиш това“.

Причините за възникване на дисфункционална комуникация обикновено се коренят в нашето детство. На база на стиловете на общуване, които виждаме около нас, и най-вече в семейството, ние изграждаме личния си стил на общуване и го затвърждаваме в процеса на узряването ни като личности.

Едни от най-често срещаните „белези“ на дисфункционална комуникация са:

• Проява на критичност към партньора – свързана е с непрестанни обвинения и изисквания към другия;

• Проява на неуважение към партньора чрез незачитане на мнението му, проява на сарказъм, липса на заинтересованост и близост към партньора;

• Обезценяване на чувствата и преживяванията на другия;

• Избягване на съществените разговори и замитане на проблемите „под килима“. Разбира се, това само задълбочава проблемите между партньорите, оставяйки трудностите във връзката нерешени;

• Проява на пасивна агресия – това е форма на общуване, при която се опитваме да вменим вина у другия, желаейки да постигнем определен краен резултат; или когато умишлено мълчим и не даваме отговори на поставени към нас въпроси, целейки да нажежим ситуацията и да изнервим партньора си.

Защо е важно да обърнем внимание на този тип комуникация и какво е влиянието ѝ върху връзката?

При този тип общуване се създава токсична среда на взаимоотношенията, в която партньорите не се чувстват комфортно един с друг, като налице е отдръпване, емоционална дистанция и напрежение помежду им.

Отсъствието на взаимодействие между двамата партньори, усещането за несигурност в стабилността на отношенията и липсата на доказателства за значимостта им един за друг, включително усещане за липсата на подкрепа, създава чувство на емоционално изтощение. Разговорите не протичат като диалог, а по-скоро като монолог, в който нито се чувстваме чути, нито разбрани.

Всеки един от партньорите преживява чувство на неудовлетвореност, гняв, раздразнение, несигурност, обида и обезценяване. Всичко това само увеличава бездната помежду им, партньорите се отдръпват един от друг, което задълбочава порочността да влезем в нови конфликтни ситуации и допълнително утежнява динамиката на взаимоотношенията. Следователно, когато партньорите не могат да прекратят дисфункционалната комуникация помежду си и не могат да се справят с неразбирателствата и проблемите си заедно, би било добре да потърсят професионална помощ чрез подкрепа от психолог или психотерапевт, особено ако налице е психологическото изтощение, тревожност, проблеми със съня или желание за раздяла с партньора.

Всъщност какво е важно, за да се справим с дисфункционалната комуникация и да излезем от капана на неефективното общуване във връзката?

• Слушайте партньора си внимателно, с емпатия! Чуйте и неговата гледна точка по дадения казус.

• Изразявайте чувствата си по зрял начин, без да бъдете обвинителни към партньора.

• Не отлагайте и не премълчавайте даден проблем с надеждата, че той ще се реши от само себе си. Изговорете всичко на момента – открито и честно!

• Избягвайте „етикетирането“ на човека. Изразявайте несъгласието си с дадено поведение или отношение и го аргументирайте. Например не формулирайте послания от типа: „ти си такъв“, а по-скоро „на мен не ми харесва, когато правиш или казваш това…, защото….“. Поставяйте граници във връзката без грубост и незачитане на другия, с ясно формулирани послания.

• Не реагирайте веднага в дадена конфликтна ситуация, ако в този момент сте твърде емоционални или гневни. Отдръпнете се, за момент, докато се успокоите и премислите гледната точка на вашия партньор, и след това изкажете вашето мнение или притесненията си!

• Вие сте във връзка, затова бъдете готови на компромиси и приемане на различните потребности на другия, защото всеки е отделна личност и е нормално той да има друго мнение или друг поглед за нещата! Все пак партньорството изисква да излезем от нашата лична зона на комфорт и да допуснем другия до себе си! Не търсете пробойната в другата гледна точка, само за да излезете прави! Не търсете различията помежду си, а се опитайте да намерите сходствата, онова което е съществено и важно за двама ви като партньори.

• За финал не забравяйте, че не само думите са важни (вербална комуникация), а и това, което показваме чрез позата на тялото, чрез жестовете с ръце, мимики, тон на гласа, физическа близост (всички са елемент на невербалната комуникация), защото ако нашата невербална комуникация показва несъгласие или отхвърляне на партньора, и е в противоречие с думите, които изричаме, също няма да постигнем конструктивно общуване помежду си. Така че, не е важно само какво казваме, а и как го показваме!

Важно е да отбележа, че ефективна комуникация е налице, когато и двамата партньори се чувстват удовлетворени и спокойни, когато нещата са изговорени докрай и всеки е приел гледната точка на другия. Няма осъждане, защото всеки се е почувствал чут и разбран!

Ефективната комуникация между партньорите е ключов, съществен елемент за изграждане на партньорството, но нека да не забравяме и преживелищния компонент – да говорим открито за чувствата, да демонстрираме желанието си за общо бъдеще, за заедност – „аз“ и „ти“ да изградим „ние“. Нека бъдем автентични и неподправени в отношенията си! Само така ще можем да изградим пълноценни взаимоотношения!