Какво представлява стигмата към психичното здраве и защо е важно да ни интересува?

Статията е част от новата ни рубрика "Без стигма", в която говорим за различни психични състояния и преживявания, около които често има неразбиране и предразсъдъци. Вярваме, че когато назоваваме нещата с истинските им имена и говорим открито за тях, създаваме пространство за приемане, подкрепа и промяна.

Автор на статията е Владислава Сусанина, клиничен психолог с 10 години опит в областта на психологичната практика, научните изследвания и публичните политики, член на общността на hOUR SPACE.

Какво е стигмата към психичното здраве?

Стигмата към психичното здраве е универсален и глобален проблем, който се среща в различни държави, култури и общества (Rössler, 2016). Хората, които изпитват

психични затруднения, често се сблъскват с множество лични и структурни

предизвикателства, включително погрешно представяне на психичните състояния в

медиите, ограничени възможности и обща липса на разбиране. Именно тази липса на

точни знания за психичното здраве е свързана с формирането на негативни

стереотипи, които водят до предразсъдъци и дискриминационно поведение (Kågström et al., 2025).

Важно е да се отбележи, че стигмата не винаги е явна или умишлена. Тя може да бъде вградена в ежедневния език, в предположенията, които правим, както и в

институционалните практики, което я прави по-трудна за разпознаване и оспорване.

Литературата разграничава три основни вида стигма (Corrigan et al., 2014):

- Първият е обществената стигма, която включва негативните или

дискриминационни нагласи на обществото към хора с психични затруднения.

Това често включва вярвания, че тези хора са опасни, слаби или сами са

виновни за състоянието си.

- Вторият тип е вътрешната (само-)стигма, която се отнася до негативните

нагласи, които самите хора развиват към себе си. Тя може да включва срам,

ниска самооценка и убеждението, че човек е по-малко способен или по-малко

ценен. С времето това може да се превърне в сериозна пречка пред

възстановяването.

- Третият тип е структурната стигма, която включва системни фактори,

произтичащи от политики на държавата или организации, които ограничават

достъпа до услуги и възможности. Това може да включва недостатъчно

финансиране на услуги за психично здраве, дискриминационни практики на

работното място или неравен достъп до грижа и застраховки.

Стигмата не засяга само хората с психични затруднения, но и техните близки. Хората, които се опитват да подкрепят свои роднини или приятели, могат също да

интернализират стигмата, да се обвиняват или да се страхуват от осъждане. Това

може да доведе до повишена тревожност, социална изолация и дори нежелание да

потърсят помощ както за себе си, така и за човека, за когото се грижат (Yanos, 2023; McLean, 2023).

Защо това е важно?

Стигмата има реални и широкообхватни последствия. Когато хората вярват, че хората с психични затруднения са опасни, непредсказуеми или ненадеждни, това може да доведе до трудности при намиране на работа, жилище, образование или адекватна здравна грижа.

На индивидуално ниво стигмата може да забави търсенето на помощ, да намали

ангажираността с лечението и да влоши резултатите от него. Хората може да избягват да търсят подкрепа от страх от осъждане или да прекратят терапията поради срам или чувство на безнадеждност. Изследванията показват, че хората, които изпитват стигма, имат по-лоши терапевтични резултати, по-ниско качество на живот (Ahad et al., 2023) и по-висока смъртност (Walker et al., 2015). Те също така са по-склонни да бъдат обект на тормоз, насилие и изолация и имат по-малко възможности в ключови области от живота като образование, взаимоотношения и работа (Singhal, 2024).

Стигмата има и по-широки обществени последици. Тя допринася за неправилно

разпределение на ресурсите, като услугите за психично здраве често са недостатъчно финансирани и поставени на по-заден план в сравнение с физическото здраве. Това допълнително засилва идеята, че психичното здраве е по-малко важно. На практика това означава, че много хора не само се страхуват да потърсят помощ, но и нямат достъп до подходяща подкрепа.

Икономическото въздействие също е значително. Световната здравна организация

посочва, че психичните разстройства са свързани с високи разходи както поради

здравни услуги, така и поради загубена продуктивност (WHO, 2025). Отвъд числата

обаче, човешката цена, включително неудовлетворени нужди, предотвратимо

страдание и нереализиран потенциал, е още по-значима.

Какво можем да направим, за да намалим стигмата?

Подходите за намаляване на стигмата се менят с времето. В миналото се е смятало,

че ако психичните затруднения се обясняват единствено като биологични

заболявания, това ще увеличи разбирането и ще намали стигмата. В действителност

обаче, представянето на психичните трудности като болести, подобни на рак или

синдром на раздразненото черво, може да увеличи желанието за социална дистанция и неволно да засили стигмата (Elliott et al., 2023).

Изследванията подчертават значението на контекста и начина, по който разказваме

историите за психичното здраве. Проучването на Elliott et al. (2023) показва, че когато психичните трудности се разглеждат като реакция на травма, стрес или

неблагоприятни житейски обстоятелства, това не влошава обществената стигма. Това показва, че начинът, по който говорим, има значение. Когато виждаме хората като реагиращи на трудности, а не като „пациенти“, дефинирани от диагноза или болест, това може да насърчава разбиране и свързаност.

Малки промени в езика също могат да имат значение. Например, вместо да питаме

„Какво не ти е наред?“, можем да попитаме „Какво ти се е случило?“. Вместо да

казваме „Всеки се чувства така понякога“, можем да кажем „Благодаря ти, че сподели. Звучи трудно“. Вместо „Трябва просто да се стегнеш“, можем да кажем „Не мога да си представя през какво минаваш. Мога ли да помогна с нещо?“.

Освен езика, контактът и познанството също играят важна роля. Проучванията

показват, че личният контакт с човек, който е имал психични затруднения, е един от

най-ефективните начини за намаляване на стигмата (Amsalem et al., 2023). Личните истории правят преживяванията по-разбираеми и разбиват стереотипите. Дори малки действия, като открито говорене за психичното здраве или споделяне в социалните мрежи, могат да допринесат за промяна.

Продължаващото образование също е от съществено значение. То ни помага да

разпознаваме митове и да отговаряме на дезинформация. Например, ако някой

твърди, че хората с шизофрения са опасни, можем да споделим, че изследванията

показват, че те по-често са жертви, отколкото извършители на насилие (Wehring &Carpenter, 2011).

В крайна сметка, знанието и разбирането имат значение. Езикът, който използваме,

има значение. Начинът, по който представяме психичното здраве в медиите, има

значение. Никой не избира да страда от психични затруднения. Ако започнем да

разглеждаме психичните трудности като смислена, макар и понякога неадаптивна

реакция на трудни и травматични преживявания, може би ще развием повече емпатия към тези от нас, които страдат. Така можем да създадем среда и култура, в която хората се чувстват по-сигурни да търсят помощ, да споделят и да се възстановяват.

Източници:

• Ahad, A., Gonzalez, M., & Junquera, P. (2023). Understanding and Addressing Mental Health Stigma Across Cultures for Improving Psychiatric Care: A Narrative Review. Cureus, 15(5). https://doi.org/10.7759/cureus.39549

• Corrigan, P. W., Druss, B. G., & Perlick, D. A. (2014). The Impact of Mental Illness Stigma on Seeking and Participating in Mental Health Care. Psychological Science in the Public Interest, 15(2), 37–70. https://doi.org/10.1177/1529100614531398

• Doron Amsalem, Jankowski, S., Pagdon, S., Markowitz, J. C., Martin, A., & Dixon, L. B. (2023). Stigma Reduction Via Brief Video Interventions: Comparing Presentations by an Actor Versus a Person With Lived Experience. Psychiatric Services, 75(5). https://doi.org/10.1176/appi.ps.20230215

• Elliott, M., Ragsdale, J. M., and LaMotte, M. E. 2024. Causal Explanations, Treatability, and Mental Illness Stigma: Experimental Study. Psychiatric Services 75: 131-138. DOI: 10.1176/appi.ps.20230169

• Kågström, A., Guerrero, Z., Akmal Alikhan Aliev, Tomášková, H., Rüsch, N., Uta Ouali, Thornicroft, G., Sartorius, N., & Winkler, P. (2025). Mental health stigma and its consequences: a systematic scoping review of pathways to discrimination and adverse outcomes. EClinicalMedicine, 89, 103588–103588. https://doi.org/10.1016/j.eclinm.2025.103588

• McLean/Mass General Brigham, 2023. Let’s Face It, No One Wants To Talk About Mental Health

• Rössler, W. (2016). The Stigma of Mental Disorders. EMBO Reports, 17(9), 1250–1253. National Library of Medicine. https://doi.org/10.15252/embr.201643041

• Singhal, N. (2024, March). Stigma, Prejudice and Discrimination Against People with Mental Illness. American Psychiatric Association. https://www.psychiatry.org/patients-families/stigma-and-discrimination

• Yanos, P., Amsalem, D., Dixon, L. 2023. Brief video interventions to reduce self-, public, and affiliate stigma among/toward young individuals with psychosis. Presentation at APA 2023 Mental Health Services Conference

• Walker, E. R., McGee, R. E., & Druss, B. G. (2015). Mortality in Mental Disorders and Global Disease Burden Implications. JAMA Psychiatry, 72(4), 334. https://doi.org/10.1001/jamapsychiatry.2014.2502

• Wehring, H. J., & Carpenter, W. T. (2011). Violence and Schizophrenia. Schizophrenia Bulletin, 37(5), 877–878. https://doi.org/10.1093/schbul/sbr094

• World Health Organization. (2025, September 2). Over a billion people living with mental

  health conditions – services require urgent scale-up. Who.int; World Health Organization: WHO. https://www.who.int/news/item/02-09-2025-over-a-billion-people-living-with-mental-

  health-conditions-services-require-urgent-scale-up