Как разбираме психичното здраве в България?
Ключови изводи от проучване на hOUR SPACE - Mental Helath Hub, „Естествен интелект“ и InManagement
Ключови резултати за това как хората разбират психичното здраве, как търсят подкрепа и каква роля имат отношенията, работната среда и обществените нагласи.
Увод
Какво означава да сме психично здрави? Да се чувстваме добре през повечето време, да умеем да управляваме емоциите си, да намираме смисъл или да се възстановяваме след трудни периоди?
Данните от проучването на hOUR SPACE - Mental Health Hub, „Естествен интелект“ и InManagement показват, че психичното здраве се възприема преди всичко като способност да преминаваме през трудностите и да се справяме с преживяванията си.
Проучването разглежда темата от две гледни точки - тази на хората, участвали в социалната извадка, и тази на професионалистите, работещи в сферата на психичното здраве. Съпоставянето им очертава общи акценти, но и въпроси, които заслужават по-широк обществен разговор: каква подкрепа намираме в отношенията си, какво ни спира да потърсим специалист и доколко работната среда създава условия за психичнол багополучие.
1. Психичното здраве се свързва с устойчивост, а не с постоянно щастие
Сред участниците в социалната извадка най-често избираното описание на доброто психично здраве е умението да управляваш чувствата си така, че те да не оказват дълготрайни негативни ефекти върху теб (60,3%). Почти толкова често се посочва способността да се възстановяваш след житейски трудности (60,1%). Повече от половината участници свързват доброто психично здраве и с усещането за смисъл в живота (51,9%).
При професионалистите акцентът е още по-силно поставен върху възстановяването след трудности (70,3%) и смисъла в живота (65,3%). Управлението на чувствата е посочено от 44,6% от тях.
Тези резултати насочват към разбиране за психичното здраве като динамичен процес. То не означава липса на трудни емоции или непрекъснато добро настроение, а способност да разбираме преживяванията си, да се възстановяваме и да продължаваме напред.
2. Подкрепящите отношения имат значение, но близостта сама по себе си не е достатъчна
В социалната извадка приятелите и социалният кръг се открояват като важен ресурс. Същевременно отношенията с родовото семейство изглеждат по-сложна зона. В терапевтичната извадка 38,6% от професионалистите посочват, че родовото семейство не подкрепя реално терапевтичния процес.
Това не означава, че семейството непременно е източник на трудности, нито че приятелските отношения винаги са подкрепящи. По-скоро данните поставят акцент върху качеството на връзките: дали в тях има пространство за открит разговор, приемане и промяна.
Изводът е, че социалната среда може да подпомага възстановяването, но е важно да различаваме наличието на отношения от усещането за реална подкрепа.
3. Всекидневните практики са важна част от грижата за себе си
Сред най-често посочваните начини за грижа за психичното здраве са разходките и времето насаме (63,7%), хобитата (60,4%), споделянето с близки (59,9%) и прекарването на време сред природата (55,4%). Съдържание и медии за психично здраве са посочени от 55,3% от участниците, а професионална помощ при нужда от 49,0%.
Тези отговори показват, че грижата за психичното здраве се случва на различни нива: чрез ежедневни навици, социална подкрепа и, когато е необходимо, професионална помощ. Тези подходи не са взаимозаменяеми, но могат да се допълват.
Важно е данните да не се тълкуват като доказателство, че личните практики са достатъчни при всяка трудност. Те описват какво участниците посочват като полезно за себе си, а не ефективността на отделните подходи във всички ситуации.
4. Между желанието за помощ и реалното ѝ търсене стоят конкретни бариери
В социалната извадка 70,7% от участниците посочват, че вече са търсили професионална помощ, 19,5% казват, че искат или обмислят да го направят, но все още не са, а 9,8% отговарят отрицателно.
Сред пречките се открояват липсата на време (56,7%), финансовите ограничения (39,2%) и притеснението какво ще кажат близките (28,6%). Посочени са също съмнения дали специалист може да помогне и несигурност към кого да се обърне човек.
Тези резултати показват, че бариерите не са само въпрос на лична нагласа. Те могат да бъдат свързани с организацията на ежедневието, финансовите възможности, социалните очаквания и представите за професионалната помощ.
Делът на хората, които вече са търсили помощ, трябва да се разглежда в контекста на конкретната извадка. Той не може автоматично да се пренася върху цялото население, тъй като интересът към темата може да влияе върху участието в проучването.
5. Работното място има потенциал да бъде по-активен участник в грижата
Като налични на работното място участниците най-често посочват гъвкавото работно време (56,7%), психологическата безопасност (49,2%) и свободата на изразяване (38,1%).
По-рядко се отбелязват реакция при претоварване (26,2%), достъп до специалисти (19,4%), възможности за разговори за психично здраве (17,8%), ръководители, които разговарят по темата (16,3%), и обучения (15,0%).
19,8% от участниците посочват, че на работното им място няма никаква грижа за психичното здраве.
Разликата между по-общи условия, като гъвкавото работно време, и целенасочени действия за подкрепа подсказва възможност за развитие. Грижата на работното място може да включва не само политики и придобивки, но и ясни начини за реакция при претоварване, достъп до подкрепа и култура, в която разговорът за психично здраве е приемлив.
6. Очакванията към терапията имат нужда от повече яснота
Според професионалистите 62,4% от хората започват терапия без ясна представа какво да очакват, а 57,4% - с очакването терапевтът да ги „оправи“.
38,6% от професионалистите посочват, че клиентите прекратяват терапия, защото промените идват твърде бавно.
Това са оценки на професионалистите за работата им, а не директно измерване на нагласите на всички клиенти. Въпреки това те открояват важна тема: когато човек започва терапия, може да има нужда от по-ясна информация за процеса, ролята на терапевта и клиента, както и за това, че промяната невинаги е бърза или линейна.
По-добрата информираност може да помогне за изграждането на по-реалистични очаквания и за по-смислен разговор за това какво представлява професионалната подкрепа.
Професионалистите посочват и темите, с които най-често се срещат в работата си: най-често това са трудности във взаимоотношенията и тревожност.
7. Стигмата и опростените представи присъстват и в професионалната среда
В терапевтичната извадка част от участниците изразяват съгласие в някаква степен с твърдения, които отразяват стигматизиращи или опростени представи. Сред тях са твърдението, че хората не се интересуват от психичните страдания на другите (51,8%), че психиатричните лекарства са опасни, променят личността и водят до зависимост (47,6%), както и че жените са по-емоционални и реакциите им се дължат на това (46,7%).
Съгласие с твърдението, че негативните емоции трябва да бъдат елиминирани, посочват 41,9%, а с твърдението, че на страданието се обръща прекалено много внимание — 35,8%.
Тези резултати не позволяват да се правят изводи за цялостната професионална практика на отделните участници. Те показват единствено, че такива убеждения присъстват в отговорите и заслужават критично обсъждане. Данните напомнят, че разговорът за стигмата и психичното здраве не бива да се ограничава само до широката общественост.
8. Финансовата достъпност е част от разговора за подкрепата
В данните за месечния бюджет, който участниците биха отделили за психично здраве, 47,3% посочват до 100 евро, 37,6% между 101 и 200 евро, 10,3% над 200 евро, а 4,8% - че не биха плащали.
Това са декларирани намерения, а не измерване на реалните разходи или на платежоспособността. В съчетание с посочените финансови ограничения при търсенето на помощ обаче те поставят важен въпрос за съответствието между цената на услугите и възможностите на хората.
Няколко важни връзки между резултатите
Различни гледни точки към психичното здраве. В социалната извадка най-често се посочва управлението на чувствата (60,3%), докато професионалистите поставят по-силен акцент върху възстановяването след трудности (70,3%) и смисъла в живота (65,3%). Това са различни акценти в отговорите на двете групи, а не доказателство за противоречие между тях.
Подкрепата има повече от едно измерение. Разходките, хобитата и разговорите с близки са често посочвани практики за грижа, но не отменят нуждата от професионална помощ, когато тя е необходима. Данните по-скоро очертават различни, потенциално допълващи се нива на подкрепа.
На работното място общите условия са по-видими от специализираните инициативи. Гъвкавото работно време (56,7%) и психологическата безопасност (49,2%) се посочват по-често от достъпа до специалисти (19,4%), разговорите за психично здраве (17,8%) и обученията (15%). Това очертава възможност организациите да надграждат ежедневните условия с по-ясни и достъпни форми на подкрепа.
Стигмата заслужава разговор и в професионална среда. В отговорите на част от участниците в терапевтичната извадка се срещат нагласи, които могат да се определят като стигматизиращи или опростени. Това не позволява обобщения за всички специалисти, но показва, че темата за информираността и критичното осмисляне на обществените представи остава важна.
Какво ни казват резултатите в съвкупност?
Проучването очертава няколко взаимно свързани посоки. Първо, психичното здраве се разбира преди всичко като устойчивост, управление на емоциите и способност за възстановяване. Второ, отношенията и средата могат да бъдат източник на подкрепа, но качеството им има значение. Трето, хората използват различни всекидневни практики, но достъпът до професионална помощ може да бъде затруднен от време, финанси и социални притеснения. Четвърто, работните места и професионалната среда имат потенциал да развиват по-информирани и подкрепящи подходи.
Общото послание е, че грижата за психичното здраве не е само индивидуална задача. Тя се формира и от отношенията, работната среда, обществените нагласи и достъпа до подходяща подкрепа. Данните насочват и към нуждата от по-ясна информация за терапевтичния процес, по-целенасочени форми на подкрепа на работното място и критичен разговор за стигматизиращите представи - включително когато се срещат в отговорите на хора от професионалната извадка.
За проучването и ограниченията на данните
Проучването е проведено в периода 15 май - 20 юни 2026г. посредством онлайн въпросници (анкети) и включва две групи респонденти: 1116 участници от широката публика и 101 специалисти в областта на психичното здраве. Въпросите разглеждат разбирането за добро психично здраве, ежедневните практики за грижа, бариерите пред търсенето на професионална помощ и наблюденията на специалистите върху терапевтичния процес.
Социалната извадка е предимно градска, с висока концентрация на участници от София и значително повече жени, отколкото мъже.
Поради особеностите на извадката резултатите не следва автоматично да се приемат за представителни за цялото население на България. Данните отразяват отговорите на включените в проучването участници. При интерпретацията е важно също да се разграничават самоотчетите на участниците от оценките на професионалистите за своите клиенти.
Статистическата обработка и проверката на коректността на данните са извършени от гл. ас. д-р Антоанета Гетова.
ПРОУЧВАНЕ ЗА НАГЛАСИТЕ КЪМ ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ В БЪЛГАРИЯ
Comments