Ти си важна

Автор на статията e Тина Иванова, магистър психолог и сертифициран гещалт психотерапевт, част от общността на hOUR SPACE.

Материалът е създаден в партньорство с az-jenata.bg и тяхната рубрика "Да си поговорим". Оригиналната статия можете да откриете тук.

Колко често в забързаното ежедневие се улавяш, че мислиш първо за всички други, а едва накрая – ако останат време и сили – за себе си? Работата, домът, децата, партньорът, приятелите – всеки има своите нужди, своите очаквания. И в този кръговрат от задачи и грижи е толкова лесно да забравиш най-важното – че и ти самата си важна.

Много от нас са израснали с усещането, че стойността на жената идва преди всичко от това колко добре се грижи за другите. „Бъди добра дъщеря“, „Бъди отговорна майка“, „Бъди вярна съпруга“ – тези послания често се преплитат и създават невидим товар, който носим години наред. И така, докато сме заети да бъдем „достатъчно добри“ за всички, постепенно забравяме да бъдем добри към самите себе си.

Като психотерапевт често срещам жени, които идват на терапия с чувство на изтощение. Те са свикнали да дават, да се стараят, да бъдат „добри“, „отговорни“, „силни“. Но зад тази сила често стои умора, понякога тъга, а понякога – усещане за празнота. И най-големият парадокс е, че тези жени са изключително ценни за своите близки и за света около тях, но не се чувстват ценни за самите себе си.

В терапията често чувам жени да казват: „Не искам да притеснявам близките си с проблемите си“, „Аз трябва да се справя сама“, „Другите имат по-големи трудности от моите“. Тези думи звучат познато, нали? Това е защото ти не си единствена с тези мисли. Но знай, твоите нужди не са по-маловажни от тези на другите.

Истината е, че грижата за себе си не е егоизъм. Тя е като кислородната маска в самолета – първо я поставяш на себе си, за да можеш да помогнеш и на другите. Когато си позволиш да бъдеш важна, ти ставаш по-спокойна, по-присъстваща, по-истинска. Твоето „да“ е по-чисто и твоето „не“ е по-смело.

Малки стъпки към „ти си важна“

Не е нужно да променяш живота си из основи, за да започнеш да усещаш, че си важна. Всъщност, голямата промяна идва именно от малките, ежедневни жестове на грижа към себе си.

• Дай си право на почивка без вина. Почивката не е награда, а необходимост. Дори петнайсет минути тишина с книга, топъл душ или просто гледане през прозореца могат да бъдат глътка въздух за ума и тялото ти. Позволи си да спреш, без да мислиш, че губиш време. Истината е, че точно тогава си го връщаш.

  
  

• Чуй тялото си. Тялото винаги говори – чрез умора, напрежение или лекота. Ако ти се спи, опитай да си легнеш по-рано. Ако усещаш тежест, разходи се. Ако имаш нужда от топлина – увий се в одеяло и си направи чай. Колкото повече слушаш сигналите му, толкова по-лесно ще усещаш какво е добро за теб.

  
  

• Позволи си да кажеш „не“. „Не“ е пълноценна дума, която пази границите ти. Ако приемеш всяка молба или покана, рискуваш да загубиш себе си в очакванията на другите. Когато казваш „не“, всъщност казваш „да“ на времето, енергията и спокойствието си.

  
  

• Напомняй си, че не е нужно да бъдеш съвършена. Често жените живеем с усещането, че трябва да сме идеални майки, партньори, колеги, приятелки. Но в реалността никой не очаква от теб съвършенство – очаква твоето присъствие. Позволи си да грешиш, да бъдеш уморена или несъвършена – в това има много човечност.

• Създай свои малки ритуали. Това могат да бъдат утринна разходка, писане в дневник, ароматна свещ вечер или любима музика в колата. Ритуалите създават усещане за стабилност и уют – като невидими знаци, че си важна и заслужаваш грижа.

• Търси подкрепа, когато имаш нужда. Да потърсиш помощ не те прави слаба – прави те смела. Разговор с близка приятелка понякога може да донесе нужното облекчение, но има ситуации, в които е нужно повече. Например, срещата с психотерапевт е безопасен начин да бъдеш чута без осъждане, да откриеш нови гледни точки и да си върнеш усещането за вътрешна сила.

Да кажеш „аз съм важна“ е вътрешен избор, който се потвърждава от всекидневни действия – малки, човешки, истински. Когато се грижиш за себе си, ти ставаш по-щедра, по-топла, по-отворена към близките си.

Когато започнеш да поставяш себе си в центъра на живота си, светът не се разпада – напротив. Връзките ти стават по-здрави, защото идваш в тях с повече сила и цялост. Работата ти става по-устойчива, защото не гориш до крайност. Твоите мечти се връщат, защото вече имат място, където да се съхраняват.

Запомни: ти си важна, не защото си направила всичко идеално, а защото просто съществуваш. Защото животът ти има стойност, независимо от ролите, които изпълняваш.

И следващия път, когато се колебаеш дали да отделиш време за себе си, си спомни – това не е каприз, а начин да останеш жива, здрава и истинска. Когато си позволиш да си важна, светът около теб започва да диша заедно с теб.