Стигмата и тревожните разстройства

Статията е част от рубриката ни "Без стигма", в която говорим за различни психични състояния и преживявания, около които често има неразбиране и предразсъдъци. Вярваме, че когато назоваваме нещата с истинските им имена и говорим открито за тях, създаваме пространство за приемане, подкрепа и промяна.

Автор на статията е д-р Владислава Сусанина, клиничен психолог с 10 годишен опит в областта на психологичната практика, научните изследвания и публичните политики, член на общността на hOUR SPACE.

Тревожните разстройства са сред най-разпространените психични трудности в световен мащаб. Около 4.4% от световното население има тревожно разстройство (WHO, 2025). Макар тревожността да е нормална човешка реакция на стрес и опасност, тревожните разстройства се диагностицират, когато емоцията стане постоянна, прекомерна и започне да нарушава ежедневното функциониране (American Psychiatric Association [APA], 2013).

Въпреки нарастващата информираност относно психичното здраве, стигмата продължава да влияе върху начина, по който обществото приема тревожността. Хората с тревожност често са определяни като „прекалено чувствителни“, „преувеличаващи“ или неспособни да се справят с всекидневния стрес. Подобни погрешни схващания могат да омаловажат сериозността на тревожните разстройства и да обезкуражат хората да потърсят подкрепа. Данни на Световната здравна организация (2025) показват, че едва 1 от 4 души получава лечение, като това отчасти се дължи на широкото влияние на социалната стигма.

Макар стигмата да засяга хора от всички възрастови групи, децата и младите хора са особено уязвими към нейните последствия. В годините между 1990 и 2021г., нивата на тревожни разстройства в млади хора на възраст между 10-24 години са нараснали с 52% процента (Bie et al., 2024). Юношеството е ключов период за емоционално развитие, изграждане на идентичност и социална принадлежност, което прави мнението на връстниците и социалното приемане особено значими. В резултат на това младите хора с тревожност, често изпитват натиск да прикриват симптомите си, за да не бъдат отхвърлени от другите (Villatoro et al., 2023).

Какво представлява тревожността

Тревожните разстройства се характеризират с прекомерен и устойчив страх или притеснение, които нарушават ежедневното функциониране (APA, 2013). За разлика от временния стрес или нервност, тревожните разстройства могат значително да засегнат емоционалното благополучие, взаимоотношенията, образованието, работата и физическото здраве.

Симптомите включват прекомерно притеснение, неспокойствие, раздразнителност, умора, затруднена концентрация, нарушения на съня и физически симптоми като главоболие, гадене, мускулно напрежение или ускорен пулс (WHO, 2025). Много хора с тревожност също така започват да избягват ситуации, които предизвикват дистрес.

Изследванията показват, че тревожността сред младите хора се е увеличила значително през последните години, особено след пандемията от COVID-19. Ranta et al. (2024) установяват нарастващи нива на социална тревожност при юношите, като социалният натиск, несигурността и промените в отношенията с връстниците допринасят за влошаване на психичното здраве.

Погрешни схващания относно тревожността

Много погрешни схващания продължават да оформят обществените нагласи към хората с тревожност. Едно от най-честите вярвания е, че хората с тревожност са слаби, прекалено емоционални или неспособни да се справят ефективно с проблемите си. Подобни нагласи могат да засилят чувството за срам и самокритичност, особено при хора, които и без това се борят с ниско самочувствие и страх от осъждане.

Децата и юношите често се сблъскват с допълнително обезценяващи реакции. Другите могат да определят симптомите им като „просто фаза“, нормални младежки притеснения, срамежливост или търсене на внимание. Подобни реакции могат да инвалидират емоционалното им преживяване и да ги обезкуражат да изразяват открито своите трудности.

Изследване на Ansell et al. (2024) показва, че младите хора с тревожност и депресия често описват стигмата като емоционално болезнена и изолираща.

Участниците споделят, че се чувстват неразбрани, осъждани и им е неохотно да говорят за психичното си здраве поради страх от негативни реакции от страна на връстници и възрастни. Много от тях също така описват натиск да прикриват симптомите си, за да изглеждат „нормални“. Gulliver et al. (2010) определят стигмата като една от основните пречки пред младите хора при достъпа до психично-здравна помощ. Юношите често съобщават за притеснения относно поверителността, чувството за срам и страха от реакциите на връстниците при мисълта за терапия.

Стигмата може да повлияе и на реакциите в семейството. Родители или близки, които не разбират тревожните разстройства, могат неволно да омаловажат симптомите, насърчавайки децата „да се стегнат“ или „ просто да спрат да се тревожат“. Макар често да са добронамерени, подобни реакции могат да засилят чувството за срам и емоционално невалидиране.

Социална изолация и емоционално въздействие

Стигмата може значително да повлияе върху взаимоотношенията, социалният живот и емоционалното благополучие. Хората с тревожност често се отдръпват социално поради страх от критика или отхвърляне. При младите хора това отдръпване може да попречи на изграждането на приятелства, идентичност и чувство за принадлежност.

Чувствата на самота и изолация са често срещани сред хората с тревожност. Изследванията показват, че стигмата често насърчава потайност, карайки младите хора да крият трудностите си от другите, за да избегнат осъждане (Ansell et al., 2024). С времето тази потайност може да засили емоционалния дистрес и да намали възможностите за социална подкрепа.

Академични и професионални последствия

Тревожните разстройства могат значително да повлияят върху представянето в образователна и професионална среда. Младите хора с тревожност могат да изпитват затруднения с концентрацията или участието в учебния процес. Отказът от ходене на училище и честите отсъствия са особено чести при ученици с тежка тревожност (Dalforno et al., 2022).

При по-големите юноши и възрастните стигмата, свързана с тревожността, може също да повлияе върху възможностите за работа и функционирането на работното място. Хората могат да избягват да говорят за психичното си здраве поради страх от дискриминация, осъждане или възприемане като по-малко компетентни. Това може да допринесе към хроничен стрес и понижено благополучие на работното място.

Намаляване на стигмата около тревожността

Намаляването на стигмата около тревожността изисква по-добра психично-здравна грамотност, открити разговори и подкрепяща социална среда. Образованието играе ключова роля в оспорването на погрешните схващания и в разбирането, че тревожните разстройства са реални здравословни състояния, а не лична слабост.

Училищата и университетите могат да допринесат за намаляване на стигмата чрез насърчаване на психично-здравната информираност, подобряване на достъпа до терапевтични услуги и създаване на подкрепяща среда сред връстниците. Програмите за ранна интервенция могат да помогнат разговорите за тревожността да станат по-нормализирани и да насърчат младите хора да търсят помощ по-рано.

В същото време трябва да се подхожда внимателно към подобни програми, тъй като понякога те могат да имат обратен ефект и да повлияят негативно върху учениците (Deighton et al., 2025; Guzman-Holst et al., 2025). Насърчаването на хората да се фокусират върху своя дистрес може неволно да засили самата тревожност.

Семейството също има важна роля в намаляването на стигмата. Слушането без осъждане, валидирането на емоционалните преживявания (без прекомерно успокояване на тревожността) и избягването на обезценяващи реакции могат да помогнат на младите да се чувстват по-сигурни да говорят за психичното си здраве.

На по-широко обществено ниво намаляването на стигмата включва оспорване на стереотипите относно емоционалната уязвимост и психичните затруднения. Насърчаването на открити разговори за тревожността може да помогне за намаляване на срама и за увеличаване на готовността за търсене на подкрепа във всички възрастови групи.

Източници

American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). American Psychiatric Publishing.

Ansell, M. E., Finlay-Jones, A. L., Bayliss, D. M., & Ohan, J. L. (2024). “It just makes you feel horrible”: A thematic analysis of the stigma experiences of youth with anxiety and depression. Journal of Child and Family Studies, 33, 2121–2133. https://doi.org/10.1007/s10826-024-02877-0

Bie, F., Yan, X., Xing, J., Wang, L., Xu, Y., Wang, G., Wang, Q., Guo, J., Qiao, J., & Rao, Z. (2024). Rising global burden of anxiety disorders among adolescents and young adults: trends, risk factors, and the impact of socioeconomic disparities and COVID-19 from 1990 to 2021. Frontiers in Psychiatry, 15. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2024.1489427

Dalforno, R. W., Wengert, H. I., Kim, L. P., & Jacobsen, K. H. (2022). Anxiety and school absenteeism without permission among adolescents in 69 low- and middle-income countries. Dialogues in Health, 1, 100046. https://doi.org/10.1016/j.dialog.2022.100046

Deighton, J. et al. (2025). Effectiveness of School Mental Health Awareness Interventions: Universal Approaches in English Secondary Schools. Government Social Research.

Guzman‐Holst, C., Davis, R. S., Andrews, J. L., & Foulkes, L. (2025). Scoping review: potential harm from school‐based group mental health interventions. Child and Adolescent Mental Health. https://doi.org/10.1111/camh.12760

Ranta, K., Aalto-Setälä, T., Heikkinen, T., et al. (2024). Social anxiety in Finnish adolescents from 2013 to 2021: Change from pre-COVID-19 to COVID-19 era, and mid-pandemic correlates. Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology, 59, 121–136. https://doi.org/10.1007/s00127-023-02466-4

Villatoro, A. P., DuPont-Reyes, M. J., Phelan, J. C., & Link, B. G. (2022). “Me” versus “them”: How mental illness stigma influences adolescent help-seeking behaviors for oneself and recommendations for peers. Stigma and Health, 7(3). https://doi.org/10.1037/sah0000392

World Health Organization. (2025). Anxiety disorders. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/anxiety-disorders