„Стегни се“ не помага: какво всъщност представлява депресията

Статията е част от новата ни рубрика "Без стигма", в която говорим за различни психични състояния и преживявания, около които често има неразбиране и предразсъдъци. Вярваме, че когато назоваваме нещата с истинските им имена и говорим открито за тях, създаваме пространство за приемане, подкрепа и промяна.

Автор на статията е Владислава Сусанина, клиничен психолог с 10 годишен опит в областта на психологичната практика, научните изследвания и публичните политики, член на общността на hOUR SPACE.

Въведение

Клиничната депресия, известна още като голямо депресивно разстройство (ГДР), е едно от най-разпространените психични състояния в световен мащаб. Депресията може да бъде изключително сложна и често неразбрана. Тя засяга начина, по който хората мислят, чувстват и функционират в ежедневието си, като я прави не просто краткотрайна тъга, а устойчиво състояние със значими последици.

Около 4% от световното население преживява депресия, което я прави една от водещите причини за инвалидизация в глобален мащаб (WHO, 2025). Някои групи са непропорционално засегнати. В световен мащаб над 10% от бременните жени и жените след раждане преживяват перинатална и постнатална депресия.

Депресията е и третата водеща причина за смърт при хора на възраст 15–29 години, като през 2021 г. 727,000 души са починали вследствие на самоубийство, при което депресията е значим рисков фактор (WHO, 2025).

Сред тези групи, въпреки че мъжете са диагностицирани с депресия два пъти по-рядко от жените, те са от 3 до 4 пъти по-склонни да загинат вследствие на самоубийство (Swetliltz, 2021). Изследванията показват, че въпреки разпространението и сериозността ѝ, депресията остава силно стигматизирана, особено сред мъжете (Batterham et al., 2013; Cook & Wang, 2010; Wang et al., 2007). Тези стигматизиращи нагласи често се засилват от социални очаквания, свързани с представите за мъжественост и сила, което ограничава готовността на мъжете да споделят трудностите си, да търсят социална подкрепа, професионална помощ и да се придържат към лечебни планове (McKenzie et al., 2022).

Какво всъщност представлява депресията

Съществуват множество стереотипи за депресията, които могат да затруднят разпознаването ѝ дори когато тя е ясно налице. В действителност симптомите на депресията варират значително между различните хора. За поставяне на диагноза е необходимо симптоми като трайно понижено настроение и/или загуба на интерес или удоволствие от дейности, заедно с редица когнитивни и физически симптоми, да са налице поне две седмици и да представляват съществена промяна спрямо предишното функциониране (DSM-5, 2013).

Хората, страдащи от депресия, често описват усещания за емоционална притъпеност, силна умора, апатия, нарушен сън, затруднена концентрация или вземане на прости решения, раздразнителност и гняв (особено при мъжете), както и необясними физически болки. Възможни са също значителни промени в апетита и трудности с основни хигиенни дейности. Депресията често се преживява като състояние, при което дори най-простите задачи изискват огромно усилие, а усещането за тежка и постоянна безнадеждност съпътства всеки ден.

Клиничната депресия не е просто емоционална реакция на трудни житейски събития, а разпознаваемо и лечимо психично разстройство с биологични, психологични и социални компоненти.

Често срещани погрешни схващания и стигма

Въпреки утвърдените клинични дефиниции, погрешните схващания за депресията остават широко разпространени. Както вече беше отбелязано, депресията не се изчерпва с тъга. По-често тя включва силни усещания за празнота, емоционална отдалеченост и вцепенение.

Друго разпространено убеждение е, че депресията отразява лична слабост или мързел. Всъщност проучване на Yokoya et al. (2018) показва, че 30.7% от анкетираните смятат, че депресията се дължи на „слаб характер“, като този възглед е по-разпространен сред мъжете.

По-конкретно, мъжете са по-склонни да се съгласят с твърдения като „депресията е признак на слабост при мъжа“ и че мъжете, които умират от самоубийство, могат да бъдат определени като „жалки“ и „безотговорни“ (Oliffe et al., 2016). Младите мъже (Clark et al., 2020) и мъжете с по-ниска психична здравна грамотност (Oliffe et al., 2019b) са особено склонни да поддържат такива възгледи, което предполага, че стигмата е свързана с ограничени знания и опит по отношение на психичното здраве.

Други често срещани заблуди включват вярването, че човек може просто „да се стегне“ или „да мисли позитивно“, че депресията е форма на самосъжаление или че говоренето за нея ще влоши ситуацията. Изследванията показват, че опирането на подобни стереотипни „факти“ води до изкривено разбиране за хората с депресия и е свързано със стигматизацията (Kulwicka & Gasiorowska, 2023).

Как стигмата влияе на хората с депресия

Стигмата има дълбоки последици за хората, преживяващи депресия, особено по отношение на търсенето на помощ, самооценката и социалните взаимоотношения.

Много хора споделят, че изпитват срам да потърсят професионална помощ и очакват негативни реакции от околните, включително от здравни специалисти (Barney et al., 2006). При мъжете тези притеснения често се засилват от страхове, че търсенето на помощ ще бъде възприето като подкопаващо мъжествеността им или ще доведе до социална маргинализация (Johnson et al., 2012; Coen et al., 2013).

Изследването на McKenzie et al. (2022) подчертава силната връзка между представите за мъжественост и стигмата към психичните разстройства. Те разглеждат доминиращите наративи за мъжественост, които акцентират върху сила, самостоятелност и контрол върху здравето. За мъжете, които изпитват психични трудности, възприеманото несъответствие с тези идеали може да доведе до интернализирана стигма и понижена самооценка като „слаби“ или „неадекватни“. Това може да има сериозни последици и вероятно допринася за по-високите нива на самоубийство сред мъжете.

Prizeman et al. (2023) допълнително изследват как стигмата влияе на младите хора с депресия. Те установяват, че стигмата може да доведе до оттегляне от социални взаимодействия и взаимоотношения поради усещане за неразбиране или стереотипизиране от страна на другите. Много от участниците също са се опитвали да прикриват депресията си поради страх от осъждане, което допринася за социалната изолация и самота. В крайна сметка тези трудности допълнително засилват депресивните симптоми и влияят негативно върху самооценката и общото благополучие.

Стигмата играе важна роля и в контекста на перинаталната и постнаталната депресия, където общоприетите представи за майчинството и майките могат да засилят чувствата на срам и неадекватност при появата на депресия. Жените, които преживяват депресия по време на бременност или след раждане, често съобщават, че се страхуват от осъждане като „лоши майки“, което може да възпрепятства споделянето и да забави търсенето на помощ (Corrigan & Watson, 2002; Dennis & Chung-Lee, 2006).

В такъв случай интернализираната стигма може да доведе до по-ниска самооценка, засилено чувство за вина и затруднена връзка между майката и бебето, което допълнително да влоши както благополучието на майката, така и развитието на детето (Beck, 2002; Slomian et al., 2019). Освен това страховете от негативни последствия, като например възприемане като неподходящ родител или притеснения, свързани с родителските права, могат допълнително да възпрепятстват жените да потърсят професионална помощ (Howard & Khalifeh, 2020). Тоест, стигмата може да  повлияе върху психичното здраве на майката, както и да има по-широки последици за функционирането на семейството и ранното развитие на детето.

Как да подкрепим човек с депресия

Подкрепата на близък човек или приятел с депресия изисква емпатия, разбиране и осъзнаване на широко разпространените погрешни схващания и стигмата около депресията, особено при мъжете.

Важно е да валидирате емоционалното преживяване на другия, за да се създаде доверие и откритост. Натискът чрез въпроси или обезценяването на преживяванията може да засили вътрешната стигма и да обезкуражи човека да споделя отново.

Съществено е да се насърчава търсенето на професионална помощ, без да се упражнява натиск или принуда. Тъй като депресията и търсенето на помощ често се възприемат като признак на слабост, особено от мъжете, представянето на подкрепата като форма на сила може да бъде особено полезно.

Можете също така да подкрепите близкия си човек чрез практическа помощ или като го насърчите нежно да се грижи за себе си. Това може да включва помощ с готвене или почистване, отваряне на прозорци за свеж въздух или кратки ежедневни разходки заедно с близкия човек.

Не на последно място, наша отговорност е да оспорваме стигматизиращите вярвания, когато се сблъскваме с тях. Можем да поставяме под въпрос предположенията за мъжественост, емоционално изразяване, търсене на помощ и психично здраве. Като насърчаваме по-гъвкаво и включващо разбиране за депресията, можем да улесним хората да бъдат по-открити относно трудностите си и да получат необходимата подкрепа.

Източници:

• American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Pearson.

• Barney, L. J., Griffiths, K. M., Jorm, A. F., & Christensen, H. (2006). Stigma about Depression and its Impact on Help-Seeking Intentions. Australian & New Zealand Journal of Psychiatry, 40(1), 51–54. https://doi.org/10.1080/j.1440-1614.2006.01741.x

• Batterham P. J., Calear A. L., Christensen H. (2013). Correlates of suicide stigma and suicide literacy in the community. Suicide and Life-Threatening Behaviour, 43(4), 406–417. 10.1111/sltb.12026

• Beck, C. T. (2002). Postpartum depression: A metasynthesis. Qualitative Health Research, 12(4), 453–472. https://doi.org/10.1177/104973202129120016

• Clark L. H., Hudson J. L., Haider T. (2020). Anxiety specific mental health stigma and help-seeking in adolescent males. Journal of Child and Family Studies, 29(7), 1970–1981. 10.1007/s10826-019-01686-0

• Coen S. E., Oliffe J. L., Johnson J. L., Kelly M. T. (2013). Looking for Mr. PG: Masculinities and men’s depression in a northern resource-based Canadian community. Health & Place, 21, 94–101. 10.1016/j.healthplace.2013.01.011

• Corrigan, P. W., & Watson, A. C. (2002). Understanding the impact of stigma on people with mental illness. World Psychiatry, 1(1), 16–20.

• Cook T. M., Wang J. (2010). Descriptive epidemiology of stigma against depression in a general population sample in Alberta. BMC Psychiatry, 10(1), Article 29. 10.1186/1471-244x-10-29

• Dennis, C.-L., & Chung-Lee, L. (2006). Postpartum depression help-seeking barriers and maternal treatment preferences: A qualitative systematic review. Birth, 33(4), 323–331. https://doi.org/10.1111/j.1523-536X.2006.00130.x

• Howard, L. M., & Khalifeh, H. (2020). Perinatal mental health: A review of progress and challenges. World Psychiatry, 19(3), 313–327. https://doi.org/10.1002/wps.20769

• Johnson J. L., Oliffe J. L., Kelly M. T., Galdas P., Ogrodniczuk J. S. (2012). Men’s discourses of help-seeking in the context of depression. Sociology of Health & Illness, 34(3), 345–361. 10.1111/j.1467-9566.2011.01372.x

• ‌Kulwicka, K., & Gasiorowska, A. (2023). Depression literacy and misconceptions scale (DepSter): a new two-factorial tool for measuring beliefs about depression. BMC Psychiatry, 23(1). https://doi.org/10.1186/s12888-023-04796-8

• McKenzie, S. K., Oliffe, J. L., Black, A., & Collings, S. (2022). Men’s Experiences of Mental Illness Stigma across the lifespan: a Scoping Review. American Journal of Men’s Health, 16(1). https://doi.org/10.1177/15579883221074789

• Oliffe J. L., Ogrodniczuk J. S., Gordon S. J., Creighton G., Kelly M. T., Black N., Mackenzie C. (2016). Stigma in male depression and suicide: A Canadian sex comparison study. Community Mental Health Journal, 52(3), 302–310. 10.1007/s10597-015-9986-x

• Oliffe J. L., Rossnagel E., Kelly M. T., Bottorff J. L., Seaton C., Darroch F. (2019.b). Men’s health literacy: A review and recommendations. Health Promotion International, 35(5), 1037–1051. 10.1093/heapro/daz077

• Prizeman, K., Weinstein, N., & McCabe, C. (2023). Effects of mental health stigma on loneliness, social isolation, and relationships in young people with depression symptoms. BMC Psychiatry, 23(527), 1–15. https://doi.org/10.1186/s12888-023-04991-7

• Slomian, J., Honvo, G., Emonts, P., Reginster, J.-Y., & Bruyère, O. (2019). Consequences of maternal postpartum depression: A systematic review of maternal and infant outcomes. Women’s Health, 15, 1745506519844044. https://doi.org/10.1177/1745506519844044

• Swetlitz, N. (2021). Depression’s Problem With Men. AMA Journal of Ethics, 23(7), E586-589. https://doi.org/10.1001/amajethics.2021.586

• Yokoya, S., Maeno, T., Sakamoto, N., Goto, R., & Maeno, T. (2013). A Brief Survey of Public Knowledge and Stigma Towards Depression. Journal of Clinical Medicine Research, 10(3), 202–209. https://doi.org/10.14740/jocmr.v10i3.3282

• Wang J., Fick G., Adair C., Lai D. (2007). Gender specific correlates of stigma toward depression in a Canadian general population sample. Journal of Affective Disorders, 103(1–3), 91–97. 10.1016/j.jad.2007.01.010

• ‌World Health Organization. (2025, August 29). Depressive disorder (depression). World Health Organization. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/depression