„Не съм достатъчно добра...“ – гласът на ниската самооценка

Автор на статията e Танияна Георгиева, организационен и консултативен психолог, треньор по манифестация и личностно развитие част от общността на hOUR SPACE.

Материалът е създаден в партньорство с az-jenata.bg и тяхната рубрика "Да си поговорим". Оригиналната статия можете да откриете тук.

„Дали се справих добре? Каквото и да правя, все някак май не е достатъчно. Какво ли ще си кажат хората? Колкото и да се старая, пак не съм доволна и напълно уверена в себе си.“

Представи си Мария – млада майка и успешна професионалистка. През деня върши хиляди неща, но вечер, когато всички заспят, тя си казва: „Не направих достатъчно. Можех още неща да свърша. Как да планирам най-добре деня си за утре?“ В нея преобладават чувства на умора и вина.

Подобни са вътрешните преживявания на дамите с ниско самочувствие. Те често са много старателни във всичко, което правят. Опитват се чрез външни постижения и валидация от други хора да затвърдят собствената си стойност в очите на околните, а може би и в своите собствени.

Истината е, че грижата за себе си не е егоизъм. Тя е като кислородната маска в самолета – първо я поставяш на себе си, за да можеш да помогнеш и на другите. Когато си позволиш да бъдеш важна, ти ставаш по-спокойна, по-присъстваща, по-истинска. Твоето „да“ е по-чисто и твоето „не“ е по-смело.

Защо жените се оказват в капана на перфекционизма

За жената в тези модерни времена изискванията са големи: да има успешна кариера и да е устремена в работата си, да е старателна домакиня и отдадена майка, да поддържа богат социален живот, да е грижовна съпруга и страстна любовница, да е уважителна и съобразителна към родителите си, да си обръща внимание с цел да изглежда добре. Така се получава в ежедневието на една дама да има неизчерпаем списък с куп задачи по всяко едно от тези направления.

Много жени се чувстват, че се състезават с времето да свършват още и още неща като накрая завършват деня крайно изтощени и с усещането, че е можело още да направят или че всичко, което са отметнали, не е достатъчно.

Така тихата неувереност в тях самите нараства и нараства. Всяка дама може да носи лични травми от миналото си, когато е имала твърде критични родители или среда, която ѝ е вменила, че само чрез външна изява може да заслужи похвала или че себестойността ѝ се определя от постиженията и действията ѝ.

Малко по малко става все по-трудно за дамите с ниска самооценка да се потапят в настоящия момент и истински да му се наслаждават. Мнението на другите било то интимният партньор, приятелите, шефът, колегите, клиентите, родителите стават по-важната отправна точка за тях, отколкото тяхното собствено мнение за тях самите.

Ако се разпознаваш тук – знай, че не си сама. Повечето жени, които срещам в практиката си, споделят точно това.

Опасната цена на живот според чуждите очаквания

Това е много опасна плоскост, по която всеки човек може да се подхлъзне. Защо? Избирам да продължа статията, обръщайки се на „ти“ с идеята да създам по-близък контакт с читателите.

Няма как напълно да удовлетвориш очакванията на другите хора към теб самата, защото всеки гледа на света през своята си лична призма и всеки поставя личния си интерес на преден план. Това означава, че ако ти не мислиш за себе си на първо място и не приоритизираш собствените си нужди или грижата за самата себе си, няма кой да го свърши вместо теб.

Стараейки се да покриваш чужди очаквания и да си на разположение за всички свои близки, рискуваш да загубиш себе си. Раздавайки се на другите в прекалена степен и без да включваш себе си в уравнението, рискуваш да изчерпиш себе си и тогава депресията, хроничните заболявания, тревожността, невротичните състояния, емоционалното прегаряне (бърнаут) са естествени последици по пътя ти.

Напълно разбирам, че може би всичко ти идва отвътре и така си свикнала да действаш цял живот, но е време да се погледнеш в огледалото искрено в очите и да се запиташ: „Щастлива ли съм? Какво мисля за себе си? Коя съм аз наистина?“.

Може би и ти си имала моменти, в които се раздаваш за всички, но когато останеш сама, усещаш празнота и тъга. Това е знак, че е време да се погрижиш за себе си.

Ако нещо от горните редове ти звучи познато и ти резонира, нека поговорим за начините, по които би могла да се свържеш по-добре със себе си и да повишиш самооценката си.

Практични стъпки за изграждане на по-здрава самооценка

• Напиши 10 неща, които харесваш за себе си. (Дори и да ти се струва трудно или невъзможно, опитай. Ако блокираш, помисли как биха те описали най-близките ти хора.)

• Напиши 10 лични постижения от живота си до момента. (Много често в препускането през цели и задачи забравяме да празнуваме малките победи и да си даваме кредит за постигнатите успехи, та вземи това време да празнуваш и поздравиш себе си за нещата, които вече си покорила.)

• Напиши „Коя е в действителност...?“ в средата на бял лист, добавяйки своето име, като го заградиш в кръг, след което около кръга напиши всички думи, които ти идват спонтанно да опишеш себе си в трето лице. (Това ще ти помогне да се погледнеш отстрани и да видиш собствените си вътрешни гласове какви са, дали са много критични или подкрепящи, дали са груби или мили.)

• Техниката „Благодарна съм/ Прощавам си/ Посвещавам се“ – всяка сутрин може да започваш деня си с лична среща със себе си в огледалото, гледайки се в очите и казвайки си по три неща в последователността на: за какво си благодарна днес, за какво си прощаваш, на какво се посвещаваш за себе си за деня. Идеята е да ги използваш като позитивни утвърждения. Това ще ти помогне да започнеш деня с усмивка и малко по малко ще закрепи връзката ти с теб самата, изцелявайки раните в душата ти и давайки ти кураж все по-добре да вървиш през дните си.

• Лична психотерапия – много простичка стъпка и едновременно много пренебрегвана, която би имала силен благотворен ефект върху личното ти отношение към теб самата и самоувереността ти.

• Започни дневник на увереността – всяка вечер записвай по едно малко нещо, с което се гордееш.

  
  

  

  
  

Колкото повече обичаш себе си…

Колкото по-добре познаваш себе си, толкова по-уверена ще ставаш.

Колкото по-наясно си какви рани, травми, страхове, съмнения, несигурности носиш, толкова по-голяма става силата ти да ги изцелиш.

Колкото по-нежна и внимателна си със себе си, толкова по-добре би се чувствала в кожата си.

Колкото повече внимание си обръщаш и време си даряваш за нещата, които искрено те радват, зареждат и окриляват, толкова повече енергия и ресурс би имала за раздаване на всички свои близки и многото задължения.

Колкото повече приоритизираш себе си, толкова повече самочувствието ти ще расте.

Колкото повече забелязваш и оценяваш собствената си красота, старателността си във всичко, положените усилия, личните си качества като цяло, толкова повече обаянието на уверената жена ще струи от теб.

Колкото по-уверена си в себе си, толкова повече тежестта на мнението на околните ще намалее и чувството на лична свобода ще се увеличи.

Колкото повече самочувствие имаш в себе си, толкова по-успешна ще бъдеш във всичко, което правиш.

Заключение – малката стъпка, която можеш да направиш днес

Самооценката е твоето вътрешно знание, че дори да си несъвършена, ти вече си достатъчно добра.

Дори да правиш грешки – пак заслужаваш любов, щастие и успех.

Всяка жена носи своята уникална красота – отвътре и отвън.

Колкото повече се учиш да цениш себе си, толкова повече ще усещаш свобода.

Колкото по-нежна и грижовна си към себе си, толкова по-силна ще ставаш.

Колкото повече си позволиш да бъдеш истинска, толкова повече увереност ще струи от теб.

И запомни:

Ти не си длъжна да бъдеш всичко за всички.

Но си длъжна да бъдеш всичко за себе си.

Поеми своето пътешествие към себе си.

Стъпка по стъпка, ден след ден.

И нека главата ти бъде вдигната гордо, а походката ти – женствена и уверена.

Защото светът има нужда точно от теб – такава, каквато си.

Ако си разпознала нещо от написаното, избери едно от упражненията и го направи още днес.

Ти заслужаваш да вярваш в себе си – не някога, а сега.