Страховете - наръчник за употреба

Шепотът на страховете

“Където е страхът ви, там е и вашата задача.”

Карл Юнг

С този мотивиращ и малко необичаен цитат на швейцарския психотерапевт и психиатър, Карл Юнг, можем да се гмурнем в изследване на безкрайната тема за страха. По всяка вероятност първичните ни асоциации при думата “страх” извикват усещането за нещо непреодолимо, негативно и в най-лошата си версия – парализиращо нашите действия. Но при по-внимателно вглеждане в картината можем да забележим полезните функции на тези емоции, тяхното важно място в постигането на нашите цели и бихме могли да погледнем на страха като на изключително полезен ресурс. Ключът към това се крие в опознаването на собствения страх, неговите корени и декодирането на посланието му.

В действителност етимологията на страха има своята праисторическата основа – на едно еволюционно ниво наличието на страх е гаранция за защита от всякаква форма на заплаха и осъществява предимно защитна функция. Ролята му е на задържащ механизъм, който пречи на човек да се озове на опасно за него място. В тази своя форма страхът е сроден на чувството за самосъхранение. 

Ето защо дори на еволюционно ниво страхът има своето място в битието ни – той е базова и универсална емоция. Все още ни растат зъби мъдреци макар отдавна еволюцията да ги е изхвърлила от списъка на необходимите ни за оцеляване оръжия, нали?

Когато тялото срещне страха 

Тялото ни реагира чисто биохимично на емоцията страх с определени химични реакции и отделяне на високо количество адреналин в кръвта, сърцебиенето е учестено, кръвното налягане се повишава. Ако подобни телесни изменения настъпват често, то организмът страда и това се отразява на първо място на нашето здраве. Ето защо е важно да обърнем специално внимание на страховете, за които липсва конкретно и обективно основание.

Интересът на когнитивните психолози е не толкова фокусиран върху външното преживяване на емоцията, колкото върху вътрешното преживяване и как то е свързано с интерпретацията на средата. Какво се случва с нашето съзнание и организъм, което ни дава повод да решим, че изпитваме емоция и как точно тяло и съзнание си взаимодействат в този процес? Тези въпроси са от изключителна важност при лечението на различни емоционални състояния и разстройства.

Когнитивните психолози водят дълъг теоретичен спор дали телесните реакции, свързани с емоцията, предшестват, или се появяват впоследствие на съответната когниция. Кога започваме да треперим – преди или след като сме осъзнали, че нещо ни заплашва? Бащата на американската психология, Уилям Джеймс, създава своята теория за телесната обратна връзка, в която телесните изменения (треперене, сърцебиене) предхождат съзнателното преживяване на емоцията и чрез тях установяваме изпитването на такава. 

Теорията на Джеймс, хулена и оспорвана през десетилетията, а после частично или изцяло подкрепена от все по-нови когнитивни изследвания, може да приемам като покана да изследваме своите лични преживявания. Когато се разплачем, може да сме тъжни, но може и емоцията, която изпитваме, да бъде съвсем друга – например натрупан гняв или чувство на безпомощност. Можем ли да назовем точно емоцията, която тялото ни посреща с плач, или я осъзнаваме едва след като настъпи телесното преживяване през плача? Каним ви да наблюдавате и какво става при вас и със самата емоция (страх, гняв, отвращение), след като установите кое се появява първо.

Триглавата ламя: страх, тревожност и фобия 

Можем да спуснем разделителната линия между чувството за страх, тревожност и фобията. 

Тревожността е тясно обвързана със страха, но за разлика от него тя е термин на емоционална реакция при обстоятелства, които не застрашават живота ни обективно. На физиологично ниво усещанията за тревожност и страх доста си приличат, но при тревожността често липсват конкретни причини за опасенията или реално застрашаваща ситуация. 

Фобията пък е малко по-специфичен страх. Наместо неясния ужас, познат на хората с генерализирана тревожност, човекът с фобия се страхува от някаква конкретна ситуация или пък събитие. Според изследванията жените са по-често жертви на фобии. 

Видове фобии

Макар хората да са наясно, че фобията им е ирационална, те не могат да контролират реакцията на страх. Симптомите могат да включват потене, болки в областта на гърдите, усещане за „иглички“. Повечето фобии са силно лечими с подходяща терапия. Най-често психолозите и психиатрите разделят фобиите в три категории.

Агорафобия: представлява тревожно състояние, при което се преживяват немотивирани пристъпи на паника при пребиваване в места, където не е възможно бързо напускане, излизане или не е възможно навременно получаване на помощ в случай на криза.

Социална фобия: включва страх от излагане или унижение в ситуации, при които има оценяване или очаквания за добро представяне. Идеята за пребиваване в тълпа е ужасяваща и се различава от обичайните срам и притеснение. Най-често срещаната социална и изобщо фобия е страхът от говорене пред публика и засяга еднакво двата пола от различни професии.

Специфична фобия: страх от конкретен обект или действие (например от змии, летене със самолет или височини). Специфичните фобии се наричат още прости фобии, тъй като са свързани с причина, която по-рядко се среща в ежедневието ни. Поради това те не афектират съществено ежедневието ни. Социалната фобия и агорафобията са комплексни фобии, тъй като основанията за отключването им са по-малко разпознаваеми.

Стратегии за справяне със страха

Когато изпитваме страх, много често чуваме съвети да го игнорираме, да се разсейваме или да го отречем. Но страхът е толкова валидна и реална емоция, колкото и всяка друга. В крайна сметка той просто носи послание за самите нас и най-добре е да разберем какво означава. Пренебрегването на този калибър емоции ни отдалечава от опознаването на собствената личност. След като стигнем подобно осъзнаване, можем да започнем да създаваме стратегия и да търсим решения на предизвикателството. Ето и няколко семпли техники, с които да удържим емоцията в кризисни ситуации.

👉 Плач

Полезно и освобождаващо е да си поплачем след отминаването на кризисната ситуация. Дори е съвсем в реда на нещата да се развикаме или по друг начин да канализираме натрупаната агресия или друга сковаваща емоция.

👉 Дишане

Дишането е есенциално при силни емоционални състояния, защото мозъкът има нужда от висока доза кислород. Техниката на пълно и дълбоко дишане намалява нивата на тревога и уравновесява телесната енергия.

👉 Прозявка

Ако нямаме желание в този миг, можем да опитаме да предизвикаме прозявката изкуствено чрез широко отваряне на устата. Така диафрагмата се разтваря повече и дишането се задълбочава, издишването е бавно.

👉 Визуализация

Можем да използваме техниката “Чудовището”, базирана на визуализация. За целта трябва фокусирано да мислим за конкретен страх с корени в миналото. Затваряме очи и се опитваме да си го представим като голямо чудовище. Визуализираме го гигантско и мощно, до най-дребния плашещ детайл. След което го смаляваме през въображението си до миниатюрни размери и чудовището се побере в шепите ни. Когато се вгледаме в малкото чудовищенце, го осъзнаваме като съюзник, който в миналото е подсказвал опасностите. Благодарим му за помощта и го отпращаме.

Ако срещате трудности да се справите с вашите страхове, обърнете се към специалист психотерапевт, който да ви помогне и насочи.