Бърнаут: когато изтощението се превърне в нещо срамно
Статията е част от рубриката ни "Без стигма", в която говорим за различни психични състояния и преживявания, около които често има неразбиране и предразсъдъци. Вярваме, че когато назоваваме нещата с истинските им имена и говорим открито за тях, създаваме пространство за приемане, подкрепа и промяна.
Автор на статията е д-р Владислава Сусанина, клиничен психолог с 10 годишен опит в областта на психологичната практика, научните изследвания и публичните политики, член на общността на hOUR SPACE.
Бърнаутът беше включен сравнително наскоро в 11-ата ревизия на Международната
класификация на болестите (ICD-11) като феномен, свързан с професионалната
дейност. Това означава, че бърнаутът представлява синдром, който възниква в
резултат на хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван.
Въпреки че той не се определя като медицински проблем или заболяване,
включването му в ICD-11 показва сериозността на състоянието.
В ICD-11 бърнаутът се характеризира с три измерения:
1. Усещане за изчерпване на енергията или изтощение
2. Увеличаване на психическата дистанция от работата, изразяващо се в негативизъм или цинизъм, и
3. Намалено усещане за професионална ефективност (World Health Organization,
2019; Maslach et al., 2001; Maslach, 2017).
Преживяването на бърнаут не е неизбежно. То се развива във взаимодействието
между човека и условията, в които работи. Когато изискванията и наличните ресурси остават продължително време в дисбаланс, изтощението може да става все по-трудно за компенсиране.
Как изглежда бърнаутът тогава?
Бърнаутът може да изглежда като постепенно отдалечаване от работа, която някога е била значима. Работата започва да се преживява като все по-стресираща.
Може да изглежда и като трудност да се концентрирате върху задачи, които преди са ви се стрували напълно управляеми. Появява се усещане, че сте претоварени,
уморени и изчерпани от изискванията на работата.
Може да се прояви като раздразнителност, емоционално изтощение, цинизъм,
намалена мотивация или нарастващо усещане, че каквото и да правите, не е
достатъчно добро. Това може да повлияе на ежедневните задачи както на работното място, така и у дома или когато се грижите за членове на семейството (Institute for Quality and Efficiency in Health Care, 2024).
Тези преживявания могат да имат последствия и извън работата. Изследванията
свързват бърнаута с редица психологически и физически последствия, включително
когнитивни затруднения, трудности при потискането на емоционалните реакции и
повишени депресивни симптоми (Deligkaris et al., 2014; Bianchi et al., 2013).
Стигмата около бърнаута
Въпреки че изследванията показват, че бърнаутът е независим рисков фактор за
редица неблагоприятни последствия, съществуват бариери пред неговата превенция. Една от значимите бариери е стигмата, свързана с бърнаута (Bianchi et al., 2016).
Стигмата може да се появи, когато интерпретираме бърнаута като отражение на
собствените си способности или липсата на такива. May et al. (2020) разработват и
валидират Burnout Stigma Inventory и установяват данни за възприемана стигма около бърнаута както в професионална, така и в академична среда. Участниците споделят убеждения, според които хората, преживяващи бърнаут, могат да бъдат възприемани като по-малко компетентни или като притежаващи нежелани личностни характеристики. Стигмата около бърнаута също така се свързва с показатели за депресия, тревожност и стрес, които са независими от самия бърнаут (May et al., 2020).
Когато търсенето на помощ се усеща като признание за провал
Стигмата става особено важна, когато влияе върху това дали човек ще потърси
подкрепа. May et al. (2020) установяват, че възприеманата стигма около бърнаута
може да представлява бариера пред търсенето на помощ. Това съответства на по-
широката литература за стигмата около психичното здраве, според която страхът от
осъждане, от това да изглеждаме слаби или да понесем негативни последствия може да ни възпрепятства да потърсим професионална подкрепа (Picco et al., 2019).
Това може да създаде един труден цикъл:
Изтощен/а съм. Срамувам се, че ми е трудно. Срамът ме кара да крия как се чувствам. Получавам по-малко подкрепа. Чувствам се още по-изтощен/а и сринат/а.
Скорошно качествено изследване сред специализанти по медицина показва как този процес може да се развива в професионална среда с високо ниво на напрежение. Alwatban et al. (2024) установяват, че специализантите описват бърнаута чрез психологически стрес, тревожност и изтощение, но същевременно говорят и за срам и стигма, свързани с преживяването на бърнаут. Тези преживявания допринасят за избягване на формалната помощ и за по-изолирани начини на справяне.
Здравеопазването предоставя особено ясен пример за това, тъй като професионалната компетентност и личното благополучие могат да се окажат тясно
свързани. Ако човек вярва, че това да не се чувства психически добре означава, че е
по-малко компетентен, търсенето на помощ може да изглежда като риск за
професионалната му идентичност.
Какво ни казва бърнаутът за работната среда?
Един от рисковете на стигмата е, че тя измества вниманието от контекста към характера на човека. Ако бърнаутът се интерпретира като доказателство, че някой е
слаб, немотивиран или неспособен, можем да започнем да се питаме как да помогнем на човека да понася повече, вместо да се запитаме дали самите условия са устойчиви.
Това не означава, че човек няма възможност да влияе върху ситуацията. Промените в границите, работното натоварване, начините на справяне, очакванията, подкрепата и търсенето на помощ могат да имат значение. Въпреки това бърнаутът не винаги може да бъде разрешен единствено на индивидуално ниво.
Ако основният източник на хроничен стрес остане непроменен, колкото и да се
опитваме да помогнем на някого да стане по-устойчив, то може просто да се превърне в още едно изискване, поставено върху човек, който вече е изтощен.
А всъщност, може би професионалната компетентност включва и способността да
разпознаем кога нещо вече не е устойчиво. Да признаем, че нещо не работи, може да
бъде един от начините да защитим способността си да продължим да правим онова,
което е важно за нас.
Бърнаутът не е личностен недостатък. Той не е доказателство, че някой е слаб,
мързелив или по принцип не е подходящ за професията си. Може би едно от най-
важните неща, които можем да променим, е не само начинът, по който реагираме на
бърнаута, но и значението, което приписваме на самото преживяване.
Източници:
Alwatban, L., Alageel, M. S., Alshehri, L. A., Alfehaid, N. S., Almazrou, N. H., & Almubarak, R. (2024). The stigma of burnout impeding formal help: A qualitative study exploring residents' experiences during training. Advances in Medical Education and Practice, 15, 333–342. https://doi.org/10.2147/AMEP.S453564
Bianchi, R., Boffy, C., Hingray, C., Truchot, D., & Laurent, E. (2013). Comparative symptomatology of burnout and depression. Journal of Health Psychology, 18(6), 782–787. https://doi.org/10.1177/1359105313481079
Deligkaris, P., Panagopoulou, E., Montgomery, A. J., & Masoura, E. (2014). Job burnout and cognitive functioning: A systematic review. Work & Stress, 28(2), 107–123.https://doi.org/10.1080/02678373.2014.909571
Institute for Quality and Efficiency in Health Care. (2024). Depression: What is burnout? Nih.Gov; Institute for Quality and Efficiency in Health Care (IQWiG).
Maslach, C. (2017). Finding solutions to the problem of burnout. Consulting Psychology Journal: Practice and Research, 69(2), 143–152. https://doi.org/10.1037/cpb0000090
Maslach, C., Schaufeli, W. B., & Leiter, M. P. (2001). Job burnout. Annual Review of Psychology, 52, 397–422. https://doi.org/10.1146/annurev.psych.52.1.397
May, R. W., Terman, J. M., Foster, G., Seibert, G. S., & Fincham, F. D. (2020). Burnout stigma inventory: Initial development and validation in industry and academia. Frontiers in Psychology, 11, 391. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2020.00391
Picco, L., Chang, S., Abdin, E., Chua, B. Y., Yuan, Q., Vaingankar, J. A., Ong, S., Yow, K. L., Chua, H. C., Chong, S. A., & Subramaniam, M. (2019). Associative stigma among mental health professionals in Singapore: a cross-sectional study. In BMJ open (Vol. 9, Issue 7, p. e028179). PubMed. https://doi.org/10.1136/bmjopen-2018-028179
Schaufeli, W. B., Leiter, M. P., & Maslach, C. (2009). Burnout: 35 years of research and practice. Career Development International, 14(3), 204–220.
World Health Organization. (2019, May 28). Burn-out an “occupational phenomenon”: International Classification of Diseases.
Comments