Доколко познаваме чувствата си?
Според Габриела Рот целебният път за непокорния дух е познанието и приемането на собствените ни чувства:
“Чувствата са истински. Те не са идеи, които можем да изключим. Не са абстракции. Те са физически изражения на енергията, обединяваща тялото и ума и водеща ги към съществуване в настоящето. Неизразена, потисната или притъпена, тази енергия става токсична. Без да се освободи, тя изскача под формата на блокажи, спазми, изкривявания, буци, съсиреци, тумори и други симптоми на физически стрес. Единствената истинска алтернатива, единствената здравословна възможност е да прегърнем чувствата си, да се сприятелим с тях, да ги припознаем и да се научим да ги изразяваме и преживяваме подходящо за момента.”
Емпатията като част от емоционалната интелигентност
Емпатията е част от емоционалната интелигентност на човека. Емоционалната интелигентност ни дава възможност да осъзнаваме и овладяваме собствените си емоции и чувства, както и тези на другите.
Емоционално интелигентният човек разграничава своите емоции и ги използва, за да направлява съзнателните си действия.
Как да подобрим своята емоционална интелигентност?
Почти всеки може да подобри своята емоционална интелигентност. За целта е необходимо да работим за развитието на тези пет способности:
Самоосъзнаване – яснота относно емоциите, чувствата и мненията ни.
Саморегулация – овладяване и съдържание (контейниране) на емоциите ни, както и умението да се възстановяваме бързо след емоционална обърканост.
Мотивация – да правим това, което обичаме, да се оставяме стремежите да ни водят, да постоянстваме, учейки се от трудностите.
Емпатия – умението да свързваме емоциите и чувствата ни с потребностите, да се поставяме на мястото на другата страна и да разбираме чуждите емоции, чувства, настроения и поведение.
Социални умения – способност да овладяваме емоциите си в отношенията с другите, да проумяваме какво се случва около нас в човешките взаимоотношения, способноста да изглаждаме различия.
Аспекти на емпатията
💡 Какво представлява емпатията?
Една от дефинициите за емпатия, е “умението да свързваме човешките чувства с човешките потребности.” Това е определение на д-р Маршал Розенберг в контекста на създадения от него метод Ненасилствена комуникация. Колкото лесно звучи тази дефиниция, толкова трудно се оказва прилагането й в реални ситуации. Това разминаване се дължи на това, че макар емпатията да изисква някаква степен на рационалност и мислене, в същността си е непредвидим процес, в който колкото по-малко мислим, толкова по-лесно се случва подреждането на чувства и потребности.
Емпатията ни е нужна, за да се свързваме по-дълбоко със себе си и важните за нас хора. А когато успеем да осъществим това свързване, тогава ще разберем на практика какво означава “емпатия” и терминът вече няма да бъде за нас само едно абстрактно понятие. Свързване с надеждата емпатията да придобие едно съвсем реално измерение за всеки и да стане прагматично действие, а не абстрактно понятие.
💡 Емпатията и свързаността й с човешките потребности
Да си свързан със себе си означава да разпознаваш как се чувстваш в даден момент и да откриваш корена на това чувство - потребността, която го провокира. Всъщност много неща започват точно от това свързване със себе си. Започваме да мислим за чувствата си не като за нещо, което се определя от външния свят през хора, случки и събития, а от вътрешната ни готовност да достигаме в дълбочина до първопричината. Щом чувствата ни се определят от вътрешния ни свят, започваме да вярваме, че от нас зависи и дали да преживяваме повече щастие и радост или неудовлетворение и гняв. Веднъж открили, че потребностите са толкова важна част от нас и начина, по който живеем живота си, започваме да сме по-бдителни изборите ни да са пряко свързани с тях.
Когатo сме в мир с чувствата си и живеем според потребностите си, усещането ни за лична сила нараства. Да създаваш значимите за себе си неща винаги носи удовлетворение за нас самите, както и вдъхновение за всички, които искат да могат да създават важните за тях неща. Съответно хората започват да усещат въздействието ни по-силно и да ни се доверяват повече. Когато действаме съгласно потребностите си и така взимаме “правилните” решения за себе си, близки, колеги и приятели започват да разпознават в наше лице авторитет, на когото могат да се доверят. Така родителите стават естествен авторитет за децата си, лидерите - на екипите си и т.н.
Комфортът да сме свързани със себе си не означава, че ще сме щастливи през цялото време, а че каквото и чувство да е активно у нас, ще разбираме посланието му и това ще ни води до смирение и мир. И в един момент това състояние на смирение и мир вероятно минава отвъд позитивните и негативните емоции и става начин на живот.
Фази на усвояване на емпатията към себе си
👉 Фазите са няколко, но по никакъв начин не са задължителни:
Фаза 1: Интелектуално свързване с предполагаеми чувства и потребности
Тъй като за много хора разпознаването на емоции и чувства се оказва бавен процес, първоначалното свързване с тях е през мисленето какви биха могли да бъдат.
“Мисля си, че ми е тъжно и вероятно е така защото имам нужда от разбиране. Може и да ми е тъжно, защото ми се иска повече близост и повече лекота в общуването ни.”
Фаза 2: Емоционално свързване с точни чувства и потребности
Както и да започне свързването със собствените ни чувства и потребности, идва момент, в който ги усещаме вътре в себе си и можем ясно и точно да ги разпознаем и назовем.
“Много ми е тъжно (чувство), защото загубих вярата си, че мога да получа разбирането, на което се надявах. Иска ми се да съм в мир с това (потребност).”
Фаза 3: Дълбоко емпатийно свързване с откриване на коренната потребност, която е активна за нас в даден момент от живота ни.
“Много ми е тъжно (чувство), защото загубих вярата си, че мога да получа разбирането, на което се надявах. Иска ми се да съм в мир с това (потребност). Иска ми се да мога да си дам сам разбирането, на което се надявах и да приемам (потребност) с повече лекота ограниченията на околните. Иска ми се да не приемам отказа лично и да запазвам емоционалната си стабилност (потребност) независимо от реакциите на околните.
В конкретния пример емоционалната стабилност като потребност е и посока на развитие, която би позволила по-пълно разгръщане на потенциала на личността и би засегнала всички роли и дейности.
Дълбока емпатия
Хубавото на дълбоката емпатия е, че трудно може да се объркаме дали сме си дали емпатия или не. Олекването, което дълбоката емпатия носи, е като въздишка, с която сваляме товар от плещите си. Ако олекването не е настъпило, обикновено не сме си дали цялата емпатия, от която се нуждаем. Но и колкото и емпатия да сме могли да получим, обикновено след това се чувстваме по-наясно със себе си и имаме нов поглед към случващото се вътре в нас.
Като цяло и както се вижда от посочените примери в различните фази на усвояването й, емпатията, ни дава малко повече яснота за нас самите, мотивите и потребностите ни на повърхностното си ниво, добавя разбиране за процеса ни на личностно развитие на по-дълбокото ниво и е истинско вдъхновение, защото успява да трансформира чувствата ни от негативни в позитивни, подрежда “пъзела” на живота ни и ни подхранва за пътя, който ни предстои.
Видове свързване
Понеже свързването със себе си е така ключово по отношение на прилагането на емпатията към себе си, към близките ни и в професионалната ни дейност, е важно да се разграничат и видовете свързване. Не толкова, за да се стремим винаги към емпатийното свързване, колкото за да си даваме сметка за начина, по който сме свързани с дадена тема.
👉Интелектуалното свързване
Включва да сме наясно с мислите си, преценките си, мнението си в конкретна ситуация, идеите си как да се променят нещата и т.н. Фокусът естествено пада върху мисълта и интелектуалното търсене.
👉Емоционалното свързване
Добавя емоциите и всичко онова, което се случва в тялото на емоционално-чувствено ниво. Как се чувстваме, мислейки си нещата, които мислим? И как се чувстваме отвъд тези мисли?
👉Емпатийното свързване
Както сигурно се досещате, то добавя потребностите. Дава основа на емоциите, която ги осмисля и трансформира по посока на задоволяване на ясната вече потребност.За да можем да дадем, каквото и да било на когото и да било, първо трябва да го имаме. Емпатията към себе си предполага определено ниво на дистанция от емоцията, която преживяваме, а това в определени ситуации не е възможно веднагa. В такива моменти емпатийното отношение към нас самите предполага да си дадем правото и позволението да изпитваме емоцията, която изпитваме. В това признаване на емоцията (“Бесен съм!” или “Толкова съм разочарована!”) се случва емоционално свързване с нас самите, което става отправна точка за емпатийното свързване след това. Емоциите имат тази особеност, че за да ни посочат пътя към потребността, която ги провокира, трябва първо да бъдат признати и зачетени. Или казано метафорично - първо посрещаш и усещаш емоцията и тогава я питаш с какво послание е дошла.
Чувства и състояния, които изпитваме, когато нуждите ни са удовлетворени:
Удивление, увереност, задоволство, вдъхновение, радост, оптимизъм облекчение, изненада, любопитство, надежда, доверие, удовлетворение, спокойствие, гордост, въодушевление, сигурност, умиление нежност, благодарност, заинтригуван/а, развълнуван/а, очарован/а, ентусиазиран/а, екзалтиран/а, безгрижен/на, отпуснат/а, съпричастен/на, зареден/а, изпълнен/а, приповдигнат/а, присъстващ/а и т.н.
Чувства и състояния, които изпитваме, когато нуждите ни НЕ са удовлетворени:
Тъга, загриженост, смущение, безпомощност, нетърпение, самота, притеснение, гняв, отчаяние, ревност, объркан/а, разочарован/а, отчаян/а, раздразнен/а, разтревожен/а, апатичен/на, потиснат/а, обезкуражен/а, засрамен/а, глупав/а, мързелив/а, скърбящ/а, песимистичен/на, негодуващ/а, уплашен/а, смаян/а, изтощен/а, огорчен/а, безразличен/на, неуверен/а, подозрителен/на, нещастен/на, нападателен/на, заядлив/а и т.н.
Някои от основните човешки потребности:
▪️ Физически
Въздух, Вода, Храна, Движение, Защита, Почивка, Сексуално изразяване, Подслон, Докосване.
▪️ Взаимосвързаност
Приемане, Одобрение, Близост, Общност, Принос към живота, Емоционална сигурност, Емпатия, Честност, Любов, Спокойствие, Уважение, Доверие, Разбиране, Топлина.
▪️ Автономност
Свобода да избираме своите собствени мечти, цели и ценности.
▪️ Празнуване и траур
Празнуване на живота и сбъднатите мечти, Зачитане на загубите на близки и обичани хора (скърбене).
▪️ Цялостност
Автентичност, Творческо изразяване, Смисъл, Значимост.
▪️ Игра
Забавление, Смях, Радост.
▪️ Духовно свързване
Красота, Хармония, Вдъхновение, Порядък, Мир.
Емпатията ни позволява да разбираме по-осезаемо какво изпитваме самите ние при различни обстоятелства и коя нужда или потребност не е задоволена. По този начин получаваме по-голяма гъвкавост и адаптивност, с което можем да правим по-добър избор за важните аспекти от живота ни – работа, семейство, партньорски и приятелски взаимоотношения, свободно време.
Всички хора са различни. Това е предпоставка за разногласия между нас, но благодарение на емпатията и емоционалната интелигентност, ние можем по-добре да се свързваме, да се разбираме отвъд различията и да имаме по-реалистични очаквания един към друг. Тази “социална интелигентност”, давайки ни по-точно разбиране за вътрешния и заобикалящ ни свят, ни помага да постигаме своите собствени цели в живота, а това е в пряка връзка с щастието, удовлетворението от себе си и от взаимоотношенията с важните за нас хора.
Всъщност емпатията щеше да е много проста за практикуване, ако успявахме в тези две стъпки: да разпознаваме чувствата (своите и на околните) и да откриваме кое чувство с коя потребност е свързано. В това отношение психотерапията може да е изключително полезна и психотерапевтът би могъл да окаже подкрепа във всяка една фаза на усвояване на емпатията към себе си.
✒️ Автор: Ивайло Белев, психотерапевт, част от екипа на hOUR THERAPY - грижа за психичното здраве на работното място
Comments