Успешното разпознаване и осмисляне на емоциите е ключово лидерско умение. Назоваването и разграничаването на различните чувства в нас е важна първа стъпка за ефективното справяне с тях. Но този процес е по-труден, отколкото изглежда на пръв поглед - много от нас се затрудняват в опитите си да осъзнаят какво точно чувстват, а понякога най-очевидното определение на дадена емоция може и да не е най-точното.
Какво може да направи процеса по идентифициране на емоциите, които изпитваме, толкова труден? Една от причините е, че в следствие на някои обществени правила и норми се научаваме да потискаме силните емоции и да не ги изразяваме. Затруднението може да идва и от това, че не сме научени на подходящи думи, чрез които да описваме емоциите си.
Нека разгледаме тези два примера:
Нина е на среща с Джаред и приятели. През цялото време Джаред говори неща, които събуждат силен гняв у Нина. Не само, че я прекъсва на всяка дума, но и продължава да напомня на всички за онзи проект на Нина, в който тя се проваля. Това много я ядосва.
Михаил се прибира след дълъг ден и въздиша, докато закача палтото си. Съпругата му пита дали се е случило нещо. „Просто съм стресиран“, казва той, изваждайки лаптопа си, за да завърши доклад.
Гневът и стресът са едни от най-често срещаните емоции на работното място, но понякога те се явяват като маски, зад които стоят по-дълбоки чувства. Възможността да опишем и осъзнаем тези чувства ще ни помогне да развием по-високи нива на емоционална интелигентност, ще ни позволи да бъдем по-гъвкави и адаптивни, ще ни научи да сме по-точни в преценките си. А резултатът от всичко това ще е умението да взаимодействаме по-успешно със себе си и със света около нас.
Да, Нина изглежда гневна, но какво би означавало, ако всъщност е тъжна? Може би я натъжава това, че проектът ѝ се е провалил, може и да се страхува, че този провал ще я преследва в кариерата й. Джаред я прекъсва толкова често, с което тревожността ѝ покрай проваления проект се засилва все повече. Защо проектът не сработи? И какво ще стане с работата ѝ сега? Всички тези емоции се вливат в нейния гняв, но те са отделни чувства, които тя може да идентифицира и да им даде пространство.
А какво, ако зад стреса на Михаил стои фактът, че той просто не е сигурен, че е на правилната работа? Усилената работа трябваше да му носи удовлетворение - защо вече не го прави? Той със сигурност е стресиран, но какво друго се случва под повърхността?
Тези въпроси отварят един цял нов свят за потенциални изследвания и отговори за Нина и Михаил. Подобно на тях, ние се нуждаем от по-пълен речник на емоциите, не само за да бъдем точни в това, което чувстваме, но и за да можем да реагираме по най-подходящия за нас начин спрямо конкретните емоции, които различните ситуации провокират. Например, ако в момента разпознаваме само гнева у нас, ще имаме различен подход, отколкото ако видим, че реално гневът ни произлиза от или прикрива разочарование, безсилие и страх.
Много проучвания са показали, че когато хората не разпознават и не адресират своите емоции, се нарушава цялостното им благосъстояние и дори може да имат физически симптоми на стрес, като например главоболие. Избягването на чувствата ни може да има висока цена.
Наличието на правилния речник и възможността по-точно да назоваваме какво изпитваме в даден момент ни позволява да видим истинския проблем - да подредим какво се случва в нас, да го разберем, да се мобилизираме, да направим план и да действаме за справяне с проблема .
Ето три начина да постигнете по-точно и прецизно усещане за емоциите си:
1. Разширете емоционалния си речник
Думите имат значение. Ако изпитвате силна емоция, отделете малко време, за да помислите как да я назовете. Но не спирайте дотук: след като сте я определили, опитайте се да измислите още две думи, които описват как точно се чувствате. Може да се изненадате от разнообразието на емоциите си и от откритието на по-дълбока емоция, заровена под очевидната.
Важно е да правите това както с „положителни“, така и с „отрицателни“ емоции. Възможността да споделите, че се вълнувате от нова работа (не само, че сте „нервен/на“) или че имате доверие на някой колега (не само „той е мил“) може да ви помогне да осъзнаете намеренията си за вашата роля в дадена ситуация, което е по-вероятно да ви доведе до успех.
2. Помислете за силата на емоцията
Склонни сме да правим крайни заключения като „ядосан съм“ или „стресиран съм“, дори когато чувствата ни са далеч не толкова силни. Докато назовавате емоциите си, дайте им оценка по скалата от 1 до 10. Колко дълбоко чувствате емоцията? Колко спешно е или колко силно? Това кара ли ви да изберете различни думи?
3. Запишете го!
Джеймс Пенбейкър е изследвал 40 години връзките между писането и емоционалната обработка. Експериментите му разкриват, че хората, които пишат за емоционални моменти, изпитват значително повишаване на физическото и психическото си благосъстояние. Освен това, в проучване на наскоро съкратени работници, той установява, че тези, които са изследвали чувствата си на унижение, гняв, безпокойство и затруднения в отношенията, са били три пъти по-склонни да бъдат назначени отново, отколкото тези в контролните групи.
Тези експерименти също разкриват, че с течение на времето хората, писали за своите чувства, са започнали да осъзнават какво означават или пък не означават тези чувства, като използват фрази като „Научих, че“, „Направи ми впечатление“, „ Причината за това е“, „Сега осъзнавам, че“ и „Разбирам, че“. Процесът на писане позволява да погледнем от друга перспектива нашите емоции и да ги разберем по-ясно, както и да оценим последиците от тях.
Ето едно упражнение с писане, което можете да правите. Бихте могли да го правите и всеки ден, но то е особено полезно, когато минавате през труден период или голям преход, или ако изпитвате емоционални сътресения - ако сте имали тежко преживяване, което смятате, че не сте осмислили добре.
Настройте таймер за 20 минути
На тетрадка или на компютър запишете емоционалните си преживявания през последния ден, седмица, месец или година.
Не се старайте текстът да е идеален или четим: оставете се умът ви да ви води
Накрая не е нужно да запазвате написаното; важното е, че мислите ви вече не са във вас, а са на страницата
Можете също да използвате и тези три подхода - разширете речника си, отбелязвайте интензитета на емоцията и я описвайте - когато се опитвате да разберете по-добре емоциите на друг човек. Когато това се случи, ще бъдете по-добре подготвени да реагирате по конструктивен начин.
След като разберете какво точно чувствате, тогава може да адресирате вече в конкретика дадената емоция. Ако Нина обърне внимание на тъгата и съжалението, които изпитва вследствие на проваления си проект, както и на безпокойството относно какво означава това за кариерата й, това ще бъде по-продуктивно за нея, отколкото да се опитва да разбере как да се справи с гнева си към Джаред. И ако Михаил може да разпознае собствената си тревога в кариерата, той може да започне да прави план за едно по-смислено бъдеще - вместо сегашната му работа да го притеснява, когато се прибира всяка вечер.
Оценете собствената си емоционална гъвкавост с този лесен тест.
Сюзън Дейвид е основател на института в Харвард/Маклийн за коучинг, преподава в Медицинския университет на Харвард и е призната за един от водещите световни мислители в сферата на управлението. Тя е автор на бестселъра Emotional Agility, базирана на концепцията, обявена от HBR като идея за управление на годината. Търсен лектор и съветник, Дейвид е работила с висшето ръководство на стотици големи организации, включително ООН, Ernst & Young и Световния икономически форум.
Открийте още полезни и интересни статии:
Източник:
Comments