Юношеството често носи усещане за дистанция между родители и деца, но връзката може да остане силна, когато е изградена върху доверие и разбиране. Наръчникът разглежда тревогите на тийнейджърите – приемане от връстниците, външен вид, училищен натиск и несигурност. Подчертава значението на активното слушане, уважителната комуникация и търсенето на нуждите зад поведението. Предлага практически насоки за съвместно решаване на конфликти и напомня, че грижата за себе си е важна ча

Статията изследва прехода от традиционното семейство („Ние“), основано на дълг, към съвременното („Аз“), фокусирано върху личната свобода. Макар изборът днес да е въпрос на воля, това прави връзките по-крехки. Прекомерният фокус върху личния комфорт и страхът от пропуснати ползи (FOMO) често пречат на близостта. Авторката призовава към изграждане на „Ние“, базирано на съзнателна ангажираност и уязвимост, защото истинската свобода е в избора да останеш и да градиш.

Евелина Лафчийска анализира емоционалната зависимост и нейната роля в двойката. Статията изследва границата между здравословната привързаност и опасната загуба на идентичност в името на връзката. Авторката разкрива защо изпитваме нужда от опора в другия, но подчертава риска от пълна дестабилизация, ако центърът ни е външен. Основното послание е, че стабилността изисква вътрешен баланс – личен център на равновесие, който не зависи от поведението на партньора ни.

Евелина Лафчийска анализира емоционалната зависимост и нейната роля в двойката. Статията изследва границата между здравословната привързаност и опасната загуба на идентичност в името на връзката. Авторката разкрива защо изпитваме нужда от опора в другия, но подчертава риска от пълна дестабилизация, ако центърът ни е външен. Основното послание е, че стабилността изисква вътрешен баланс – личен център на равновесие, който не зависи от поведението на партньора ни.

В статията се разглеждат стиловете на привързаност, подводните камъни във връзките и начините, по които можем да разпознаем собствените си модели и да започнем да ги променяме. Те са част от нашето невидимо емоционално наследство, създадени да ни дават усещане за сигурност, но понякога саботиращи близостта ни с другия.

Дисфункционалната комуникация представлява неефективен стил на комуникация, който се свързва с нездрави модели на общуване като обвинения и осъждания към партньора, използване на манипулация, понякога прилагана напълно несъзнателно, саботирайки отношенията, причинявайки скрити конфликти и емоционални вреди. Какво е важно, за да се справим с дисфункционалната комуникация и да излезем от капана на неефективното общуване във връзката си, споделя Симона Тихина, психолог и член на

Разговаряме с психотерапевта Милица Бельовска по темата за детската агресия – за какви признаци на отчуждаване да следим като родители, как да не губим връзката с децата в предизвикателния период на пубертета и кога е добре да потърсим професионална подкрепа от психолог.

Образът на Майката е олицетворение на най-дълбоката връзка, която създаваме в детството си и която оказва влияние през целия ни живот.

Емпатията ни е нужна, за да се свързваме по-дълбоко със себе си и важните за нас хора.

Наложените предпазни мерки и ограниченията за излизане от домовете ни в началото на пандемията отнеха значителна част от свободата ни.