Грижата за себе си е много повече от сън, хранене и почивка – тя включва отношението към нас самите, поставянето на граници, изразяването на емоции и връзката с тялото. Често я пренебрегваме заради вина, страх, трудност да казваме „не“ или постоянното отлагане. Това води до изтощение и психическо напрежение. Телесните практики като осъзнато дишане, заземяване и регулация на вагусния нерв помагат да възстановим спокойствието, вътрешната опора и връзката със себе си.

EMDR е съвременен терапевтичен метод, който помага на хората да преработят болезнени преживявания, травми и устойчиви модели на мислене и поведение, които продължават да влияят на живота им. В тази статия ще научите как работи EMDR, при какви трудности е ефективен и защо често води до по-бърза и дълбока промяна. Когато миналото спре да управлява настоящето, се отваря пространство за повече спокойствие, свобода и свързаност със себе си и другите.

Тревожността е естествена човешка реакция, но когато стане постоянна и започне да пречи на ежедневието, може да се превърне в тревожно разстройство. Въпреки че засяга милиони хора по света, стигмата около тревожността продължава да кара мнозина да се чувстват неразбрани, осъждани и сами. В тази статия разглеждаме как погрешните схващания влияят върху хората с тревожни разстройства, какви са последствията от стигмата и защо откритият разговор и навременната подкрепа са ключови

Психосоматиката разглежда връзката между психиката и тялото и показва как продължителният стрес, потиснатите емоции и трудностите в поставянето на граници могат да се проявят чрез физически симптоми. Болката, умората или напрежението често са сигнали, че важни вътрешни потребности остават нечути. Истинското възстановяване изисква грижа както за тялото, така и за психичното здраве, а осъзнаването на тази връзка е първа стъпка към промяна.

Стартираме национално проучване, посветено на психичното здраве в България. Инициативата има за цел както да събере информация за нагласите и практиките на хората, така и да насърчи по-широк обществен разговор по темата. Проучването се провежда в две направления — анкета сред широката аудитория и отделна анкета, насочена към специалисти и експерти, практикуващи в сферата на психичното здраве.

Статията разглежда навлизането на психологически термини като „нарцисизъм“ и „депресия“ в ежедневния език. Авторът подчертава, че макар тези думи да помагат за назоваване на емоциите, честото им използване като етикети или хиперболи води до дистанция и неразбиране. За разлика от научната им употреба, в бита те често носят осъдителен заряд. Заключението е, че прецизното и искрено споделяне на чувства, макар и правещо ни уязвими, е ключът към истинска близост.

В статията пристрастяването се разглежда не като порок, а като опит за самолечение на дълбока вътрешна болка. Тя обяснява, че зависимостите често запълват дефицити от ранното детство и липса на емоционална регулация. Фокусът се измества от самия обект на зависимост към това какво „лекува“ той – обикновено празнота или изоставеност. Основният извод е, че истинското изцеление изисква не просто спиране на навика, а работа върху травмата и изграждане на здравословна връзка със се

Статията от Димитринка Андреева, член на hOUR SPACE, разглежда менопаузата като многопластов преход — физически, емоционален и социален. Разрушава митове и историческа стигма, описва стратегии за справяне (отричане, ролята на жертва, приемане с любопитство) и призовава за свързване с тялото и признаване на скръбта за отминаващия период от живота и влизането в нов такъв.

Живеем във време, което става все по-несигурно заради различни фактори – сложни международни отношения, промените, свързани с появата на изкуствения интелект, бум на тревожни разстройства след пандемията. Масовото усещане за нестабилност , екранната зависимост, която възрастните също развиват, ефектите от „дигитален детокс“, как да тушираме усещането за тревожност и можем ли да изградим вътрешна устойчивост в едни динамични и нестабилни времена, дискутираме с психолога Теодор

Днес хипнозата постепенно излиза от сферата на мистичното и намира своето място като научно изследван и клинично приложим метод в медицината. Тя е мощен допълващ инструмент – мост между ума и тялото, който може да облекчи страданието, да подпомогне възстановяването и да направи лечебния процес по-хуманен и индивидуален.

Преходите не са само трудни – те са покана към по-дълбок контакт със себе си. Те са моментите, в които имаме шанс да се освободим от автоматичните модели и да създадем нещо по-съзнателно. Новото начало не е просто външно събитие. То е вътрешен процес на събуждане, който ни дава възможност да се срещнем наново със себе си.

Ефективността на практиката на осъзнатост за преодоляване на стрес, тревожност, депресия и други форми на страдание междувременно е потвърдена от многобройни научни изследвания. Все повече хора се убеждават в освобождаващата сила на съзнателното внимание и откриват път към по-осъзнат и осмислен живот.

Промяната е преход от едно състояние към друго. В психологически контекст промяната се дефинира като сложен процес на вътрешна и външна адаптация. Този процес не е просто действие, а психологически и емоционален преход от познато, но нежелано състояние, към ново състояние, което изисква пренареждане на навиците, мисловните модели и идентичността на индивида.

Всяка година през ноември „Черният петък“ привлича милиони хора по целия свят в магазините и онлайн платформите и плавно преминава в трескаво предколедно пазаруване. Примамливите отстъпки завладяват, а търговските центрове са пълни с тълпи от хора, впуснали се в преследване на изгодни сделки и промоции. Зад всичко това обаче често се крие едно по-малко видимо явление: пристрастяването към пазаруването.

Разговаряме с психотерапевта Милица Бельовска по темата за детската агресия – за какви признаци на отчуждаване да следим като родители, как да не губим връзката с децата в предизвикателния период на пубертета и кога е добре да потърсим професионална подкрепа от психолог.

Колко често в забързаното ежедневие се улавяш, че мислиш първо за всички други, а едва накрая – ако останат време и сили – за себе си? Работата, домът, децата, партньорът, приятелите – всеки има своите нужди, своите очаквания. И в този кръговрат от задачи и грижи е толкова лесно да забравиш най-важното – че и ти самата си важна.

Специално за проекта „Да си поговорим“ на Az-jenata.bg, посветен на психическото и емоционално здраве, Агне разказва за своя път към психотерапията, какво представлява поливагусната терапия и как да разпознаем задържаната травма в тялото, кои са най-честите ѝ признаци.

Замисляли ли сте се защо, дори след като постигнете успех, вместо удовлетворение усещате съмнение? Получавате похвала, но вместо радост изпитвате тревога. Струва ви се, че не заслужавате признание, че околните надценяват способностите ви и че трябва да станете по-умни, талантливи, перфектни, за да докажете стойността си. В ума ви се прокрадват въпроси като: „Дали просто имах късмет?“ или „Ако знаеха истината за мен, щяха ли все още да ме ценят?“

Д-р Инга Трускаускайте е психолог, старши научен сътрудник и доцент в Института по психология на Вилнюския университет. Тя пристига в края на месец май в София, България, по покана на hOUR SPACE, за да участва в две специални събития. Това са Dance-Walk Sofia: Пътешествие чрез движение към себепознание, което ще се състои на 30 май и Науката зад възстановяването от стреса: Доказани стратегии за специалисти по психично здраве, което ще се проведе на 31 май.

Думата идентичност произхожда от латинското identitas, с корен idem, което означава „тъждествено”.